Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Бели колони, високи двадесет крачки, се редяха от двете странни на Великата зала. Тронната зала беше празна и смълчана. Това нямаше да продължи дълго. Ясната следобедна светлина, струяща през остъклените високи прозорци, се смесваше с цветната светлина, падаща от големите прозорци, вградени на тавана, по които Бели лъвове на Андор се редуваха със сцени на андорски триумфи и лица на най-ранните кралици на страната, като се започне със самата Ишара, мургава като от Ата-ан Миере и излъчваща могъщество като Айез Седай. Никоя владетелка на Андор не можеше да се самозабрави под суровите погледи на тези предшественички, изковали държавата.
Едно нещо се боеше да не види — огромния, чудовищен трон, целия на позлатени Дракони, който бе видяла да стои на подиума в Залата в Тел-айеран-риод. Сега обаче го нямаше, слава на Светлината. Лъвският трон също така не беше поставен на висока стойка като някакъв трофей, а си стоеше на полагащото му се място на подиума — масивен стол, гравирани и позлатен, но с размери за жена. Белият лъв, очертан с лунни камъни сред поле от рубини, щеше да изпъква над главата на всяка жена, която седнеше в него. Никой мъж нямаше да се чувства удобно, седнал на този трон, защото, според легендата, той щеше да знае, че сам е подпечатал ориста си. Елейн смяташе, че по-скоро създателите на трона се бяха погрижили един мъж просто да умре, ако седне на него.
Тя се изкачи по белите мраморни стъпала на подиума и докосна с ръка едната облегалка на трона. Самата тя все още нямаше право да седне на неяо. Не и преди да бъде призната за кралица. Но полагането на клетви върху Лъвския трон беше обичай, древен като самия Андор. Тя с усилие потисна желанието си просто да се смъкне на колене и да заплаче в седалката на трона. Колкото и да се беше утешила след смъртта на майка си, всичко тук събуди отново болката й. Но не можеше тепърва да си позволи да се прекърши.
— В името на Светлината, ще съхраня с чест паметта ти, майко — тихо промълви Елейн. — Заклевам се да опазя с честта си името на Мургейз Траканд и да се постарая да нося само чест на Дома Траканд.
— Заповядах на стражите да не пускат любопитни или търсачи на благоволение. Подозирах, че ще поискаш да останеш тук сама за малко.
Елейн се извърна бавно и застана с лице срещу Диелин Таравин — златокосата жена крачеше към нея през Великата зала. Диелин беше една от първите поддръжници на майка й по време на собственото й домогване до трона. Сега в косата й имаше повече сиво, отколкото Елейн помнеше, и повече бръчици покрай очите й. Но все още беше много красива. Силна жена. И могъща — било като приятелка, било като съперница.
Тя спря пред подиума и вдигна очи.
— От два дни вече чувам, че си жива, но едва сега можах да го повярвам. Дошла си значи да приемеш трона от Преродения Дракон?
— Искам трона по собственото си право, Диелин, посягам към него със собствената си ръка. Лъвският трон не е някаква дрънкулка, за да я приемеш от един мъж. — Диелин кимна, все едно че това за нея беше факт, разбиращ се от само себе си. Което си беше така за всеки андорец. — Ти на чия страна си, Диелин? С Траканд или против? Често чувах името ти, докато пътувах насам.
— Със, след като претендираш за трона по свое право. — Малко хора можеха да го кажат толкова сухо като нея. Елейн приседна на най-горното стъпало и махна на жената да дойде при нея. — Съществуват няколко пречки, разбира се — продължи Диелин, докато прибираше синята си пола, за да седне. — Вече има още няколко претендентки, както може би знаеш. За Неан и Еления се погрижих да ги задържат. По обвинение в измяна, което повечето хора, изглежда, са готови да приемат. Засега. Мъжът на Еления все още действа за нея, макар и кротко, а Аримила също обяви претенции, гъската му глупава. Тя между другото печели известна поддръжка, но не чак толкова, че да те разтревожи. Истинските ти грижи — като оставим настрана айилците из целия град, чакащи завръщането на Преродения Дракон — са от страна на Емлин, Арател и Пеливар. Засега Луан и Елориен ще застанат зад теб, но е възможно да преминат и на страната на тези тримата.
Много сбит списък, изреден с тон, подходящ по-скоро за обсъждане на търговия с коне. За Неан и Еления тя вече знаеше, макар да не знаеше, че Джарид все още си въобразява, че жена му има шанс за трона. Аримила наистина беше гъска, щом вярваше, че ще я приемат, на каквато поддръжка и да се радваше. Последните пет имена обаче я обезпокоиха. Всичките навремето бяха силни поддръжници на майка й, както и Диелин, и всички предвождаха силни Домове.