Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Значи Арател и Емлин искат трона — промълви Елейн. — За Елориен не мога да го повярвам, едва ли би го направила за себе си. — Пеливар може би действаше за някоя от дъщерите си, но Луан имаше само внучки, никоя от който достатъчно голяма. — Казваш, че могат да се съюзят, и петте Дома. Зад кого? — Виж, това щеше да бъде сериозна заплаха.
Усмихната, Диелин подпря брадичката си с длан.
— Те, изглежда, смятат, че аз трябва да получа трона. Е, кажи как смяташ да постъпиш с Преродения Дракон? Той не се е появявал тук от доста време, но изглежда, е в състояние да изскочи от въздуха, когато си поиска.
Елейн стисна очи за миг, но когато ги отвори отново, все още си седеше на стъпалата на подиума във Великата зала и Диелин все така й се усмихваше. Брат й се беше сражавал за Елайда, а Галад бе станал Бял плащ. Напълнила беше Палата с жени, които всеки момент можеха да се обърнат една срещу друга, да не говорим за това, че една от тях беше Мраколюбка, навярно дори Черна Аджа. А най-сериозната заплаха, пред която се оказваше, посягайки за трона, много сериозна, се криеше зад жената, която твърдеше, че тя самата поддържа Елейн. Светът наистина бе полудял. Оставаше и тя да добави скромния си принос към това безумие.
— Смятам да го обвържа за свой Стражник — каза тя и продължи преди другата жена да успее да примигне от изумление. — Надявам се също така да се венчая за него. Тези неща обаче нямат нищо общо с Лъвския трон. А най-първото нещо, което смятам да направя…
Докато продължаваше, Диелин започна да се смее. На Елейн й се дощя да разбере дали това е от радост заради плановете й, или защото вижда в думите й собствената си пътека към Лъвския трон по-гладка. Сега поне знаеше какво я очаква.
На влизане в Кемлин Давед Ханлон неволно се замисли колко богат за плячкосване е този град. През всичките си години като войник той бе виждал много оплячкосани села и градчета, а веднъж, преди двадесет години, и един велик град, Кайриен, след като айилците го напуснаха. Странно, че всичките тези айилци бяха оставили Кемлин така непокътнат, но пък, от друга страна, ако най-високите кули на Кайриен не бяха опожарени, щеше да е трудно да се разбере, че те изобщо са били там; изобилие от злато, пръснато с лека ръка наоколо, само да го прибереш, и изобилие от мъже, които да го приберат. Можеше дори да си представи тези широки улици пълни с конници и бягащи хора, дебели търговци, готови да дадат всичкото си злато преди ножът да е опрял до гърлото им, с надеждата, че ще пощадят живота им, крехки девойчета и дебели женички, толкова изплашени, докато ги влекат по ъглите, че не смеят дори да писнат, камо ли да окажат съпротива. Виждал беше той всички тези неща, а и ги беше правил, и се надяваше отново да ги прави. Не в Кемлин обаче, призна си той с въздишка. Ако заповедите, които го бяха пратили тук, бяха такива, че да можеш да откажеш да им се подчиниш, той щеше да иде някъде, където грабежите можеше и да не са толкова големи, но където щеше да е много по-лесно да се граби.
Указанията бяха изрични. След като остави коня си в конюшнята на „Червения бик“ в Новия град, той продължи пеш около една миля до високата каменна къща на една странична улица, къщата на заможна търговка, непарадираща с богатството си, отбелязана с малък боядисан на вратите герб — червено сърце върху златна длан. Длъгнестият мъж, който го пусна вътре, не беше от прислугата на търговката, с тези възлести кокалчета на пръстите и навъсени очи. Без дума да каже, огромният мъж го поведе навътре в сградата, после надолу, към мазетата. Ханлон разхлаби меча си в ножницата. Беше виждал много мъже и жени, провалили се от небрежност, отвеждани като овце към лобното им място. За себе си не смяташе, че се е провалил, но трудно можеше да се каже и че е успял. Заповедите обаче винаги беше изпълнявал. Което не винаги се оказваше достатъчно.
В каменното мазе, осветено от окачените позлатени светилници, очите му първо се спряха на една хубава жена в рокля от алена коприна, обшита с дантела — косата й беше обхваната от мрежичка тънка дантела. Не знаеше коя е тази лейди Шиайн, но заповедите гласяха, че трябва да й се подчини. Той се поклони почтително и се усмихна. Тя само го изгледа, сякаш изчакваше първо да види какво още има в това мазе.
Той едва ли щеше да го пропусне, тъй като освен няколкото бурета в помещението имаше само една голяма тежка маса, доста странно украсена. На повърхността на масата бяха изрязани два овала и от единия стърчаха главата и раменете на някакъв мъж, като главата беше извита назад до повърхността, придържана от кожени каишки, приковани в масата и затегнати за дървен блок, напъхан между зъбите му. Жена, вързана по същия начин, представляваше другата украса. Под масата двамата бяха коленичили с китки, завързани за глезените. Бяха стегнати толкова здраво, че едва ли изпитваха голямо удоволствие. Косата на мъжа беше леко прошарена и лицето му беше благородно като на лорд, но не беше никак изненадващо, че хлътналите му очи се въртяха диво. Косата на жената, разпиляна по масата, беше тъмна и лъскава, но лицето й беше прекалено издължено за вкуса на Ханлон.