Вярата на прокудения

Ръцете на Гади я стиснаха за задницата, придърпаха я плътно към слабините му. Тялото му се изви лъстиво покрай нейното. Тя задиша в ухото му, за да го поощри, да му покаже, че харесва силната му плът.

— Кажи ми защо.

— Писна ми от нежности, от ласки и милувки. Не това иска истинската жена. Искам той да разбере какво може един истински мъж — искам онова, което той не може да ми даде. — Тя едва не изкрещя от болка, когато момчето изви зърното на гърдата й.

— Така ли?

— Да. Искам онова, което един истински мъж може да даде на една жена.

Грубите му ръце стиснаха гърдите й. Тя изфабрикува поредния стон. Той се усмихна.

— С удоволствие.

От мазната му усмивка й призляваше.

— Напротив, удоволствието е мое — прошепна задъхано.

Младежът хвърли още един блеснал поглед към Ричард, после се наведе и пъхна ръка под полата й, за да се убеди, че тя говори сериозно — че наистина смята да му се отдаде. Ръката му се плъзна по вътрешната страна на голото й бедро, настоятелна и властна. Тя покорно разтвори крака.

Докато пръстите му бяха в нея, тя се отпусна на раменете му. Горната й устна се изви в гадна усмивка. Момчето нямаше милост. Очите й се навлажниха. Тя затрепери и захапа вътрешната страна на бузата си, за да сподави вика си. Вземайки болката за сласт, Гади се възбуди още повече от стоновете й.

Джаганг и неговият приятел Кадар Кардиф я бяха обладавали многократно пряко волята й. Никой от тях не бе достигал подобна степен на жестокост.

Тя плъзна ръката си надолу и го бутна назад.

— Гади, страхуваш ли се от Ричард? Имаш ли достатъчно смелост, за да ме обладаеш, докато той стои пред стаята, докато ни слуша и разбира, че ти си по—добър от него.

— Да се страхувам? От него? — Гласът му премина в дрезгав съсък. — Само ми кажи кога.

— Точно сега. Искам те сега, Гади.

— И аз така си помислих.

Ничи се усмихна вътрешно на лъстивото му изражение.

— Първо кажи „моля“, малка кучко.

— Моля те. — Тя искаше само да прекрати болезнения допир на пръстите му. — Моля те, Гади.

С ръка около кръста й, онзи се ухили предизвикателно в лицето на Ричард, докато се разминаваше с него. Пръстите на Ничи, впити в гърба му, го бутнаха да върви към стаята й и да я чака. Той се усмихна през рамо и изпълни заръката й. Ничи спря и погледна с гневен поглед Ричард.

— Ние сме свързани. Каквото се случва с мен, става и с нея. Надявам се не си толкова глупав, че да си помислиш, че няма да те накарам да съжаляваш до края на дните си, ако не си останеш на мястото. Кълна ти се, ако не останеш пред вратата, тя ще умре тази нощ.

— Ничи, моля те, не го прави. Причиняваш болка на самата себе си.

Гласът му бе нежен, състрадателен. Тя едва се удържа да не се хвърли на врата му и да го моли да я спре… Но огънят на отказа му все още подпалваше срама в сърцето й.

Извърна се към стаята и за последно му се усмихна със зловеща усмивка.

— Надявам се твоята Калан да се наслаждава на преживяването толкова, колкото и аз. След тази нощ тя никога повече няма да ти има доверие.