Нож от блянове

Глава 25

Да слугуваш на Елайда

С щампованата със злато кожена папка под мишницата, Тарна бавно се изкачваше към покоите на Елайда, макар това да означаваше, че ще изкатери като че ли безкрайна поредица стълбища — на два пъти въпросните стълбища се оказаха не там, където ги помнеше, но ако продължаваше все нагоре, щеше да стигне крайната си цел — вместо по леко извиващите се на спирала коридори. По стълбите не срещаше никого освен тук-там по някой слуга в ливрея: кланяха й се или приклякаха в реверанс, след което отново забързваха по задачите си. Във всеки от двата лъкатушещи коридора щеше да й се наложи да мине покрай входовете на жилищата на Аджите и навярно щеше да се срещне с други Сестри. Шарфът на Пазителката й позволяваше да влезе в сектора на всяка Аджа, но тя ги избягваше, освен Червените, стига дългът да не й го налагаше. Сред Сестрите от другите Аджи твърде силно усещаше, че тесният й шарф е червен, твърде силно усещаше жарките погледи на хладните лица. Не че я изнервяха — малко неща можеха да я изнервят; променящия се интериор на Кулата дори приемаше мимоходом, ала все пак… Смяташе, че нещата не са стигнали чак дотам, че някоя да нападне самата Пазителка, но все пак нямаше смисъл да рискува. Каквото и да си въобразяваше Елайда, изходът от това положение щеше да е дълъг и мъчителен, а едно нападение над Пазителката можеше да съсипе всичко.

Освен това фактът, че не й се налага да се озърта през рамо, и позволяваше да мисли за тревожния въпрос на Певара, въпроса, над който не се беше замисляла преди предложението да се обвържат Аша’ман. На коя от Червените всъщност можеше да се повери такава задача? Ловът на мъже, способни да преливат, бе приучил Червените сестри да гледат накриво на всички мъже и много от тях ги мразеха. Някой жив брат или баща можеше и да се отърве от тази омраза, или любим братовчед или чичо, но както всички те си бяха отишли от този свят, така си бе отишло и доброто чувство. И доверието. И в още едно отношение куцаше доверието. Обвързването на какъвто и да било мъж нарушаваше обичай, силен като закона. Дори при благословията на Цутама коя ли можеше да изтича при Елайда, щом се зачекнеше въпросът за обвързването на Аша’ман? Докато стигне до входа на покоите на Елайда, само на две нива под върха на Кулата, вече беше отметнала още две-три имена от списъка в ума си. След близо две недели в списъка на тези, в които можеше да е сигурна, вече фигурираше само една жена, а на нея тази задача бе невъзможно да се възложи.

Елайда си беше в дневната. Мебелировката бе цялата в позлата и с инкрустирана слонова кост, а големият килим на шарки бе едно от най-изкусните тийрски изделия. Седеше на стол с нисък гръб пред мраморната камина и отпиваше вино в компанията на Мейдани. Това, че завари Сивата тук, не я изненада, въпреки ранния час. Мейдани редовно вечеряше с Амирлин, а и често я посещаваше денем по покана. Елайда, с широкия си епитрахил с дълги ресни, покрил раменете й, гледаше по-високата жена над кристалния си бокал, както черноок орел гледа синеока мишка. Мейдани, със смарагди на ушите и по широката яка около шията, като че ли напълно съзнаваше този поглед. Тъмните й устни се усмихваха, но като че ли и потръпваха. Ръката, която не държеше бокала, непрестанно се движеше, опипваше обсипания със смарагди гребен над лявото й ухо, косата, бюста, доста открит над стегнатия корсет от сребристосив брокат. Гръдта й беше Доста пищна и изпъкваше още повече заради тънката й фигура, и сякаш всеки момент щеше да се изсипе от роклята. Беше се облякла като за бал. Или за съблазън.