20 години по-късно

— Стоях на такова място, откъдето виждах и чувах всичко — отговори Мордаунт.

Сега пък Кромуел погледна втренчено Мордаунт и Мордаунт се помъчи да бъде непроницаем. След като го погледа няколко секунди, той отвърна очи равнодушно.

— Изглежда — каза Кромуел, — импровизираният паЛач е извършил много добре работата си. Ударът, както Ми доложиха, бил майсторски.

Мордаунт си спомни казаното от Кромуел, че не знае никакви подробности, и от тая минута се убеди, че генералът е присъствувал на екзекуцията, скрит зад някоя За @веса или някой капак на прозорец.

— Действително — каза той със спокоен глас и безстрастно лице — всичко се свърши с един удар.

— Може би това е било занаятът му — забеляза Кромуел.

— Така ли мислите, господин генерал?

— Защо не?

— Тоя човек не приличаше на палач.

— А кой друг, освен палач, би поискал да упражни тоя страшен занаят? — попита Кромуел.

— Но може би — възрази Мордаунт — някой личен неприятел на краля Чарлз, който се е зарекъл да му отмъсти и му е отмъстил. Може би някой благородник, който е имал важни причини да мрази сваления крал и който, знаейки, че той се готви да бяга и ще му се изплъзне, е застанал на пътя му с маска на лицето и секира в ръката, не като палач, а като пратеник на съдбата.

— Възможно е и това — съгласи се Кромуел.

— А ако е така — продължи Мордаунт, — ваше превъзходителство ще осъди ли постъпката му?

— Не е моя работа да го съдя — отговори Кромуел. — Нека го съди бог.

— Но ако ваше превъзходителство познаваше тоя благородник?

— Не го познавам, господине, и не желая да го познавам — каза Кромуел. — Има ли значение за мене, че това е тоя или оня? Щом Чарлз бе осъден, не човек е отсякъл главата му, а секира.

— И все пак, ако не беше тоя човек, кралят щеше да се спаси — забеляза Мордаунт.

Кромуел се усмихна.

— Без съмнение — продължи Мордаунт — вие сам казахте, че са искали да го отвлекат.

— И щяха да го заведат до Грийн уич. Там той трябваше да се качи с четиримата си спасители на една фелука Но на фелуката се намираха четирима мои хора и пет бъчви барут, собственост на народа. В морето тия четирима души щяха да се прехвърлят в лодката и вие сте вече доста изкусен политик, Мордаунт, за да ви обяснявам останалото.

— Да, в морето те щяха да хвръкнат във въздуха.

— Точно така. Взривът щеше да извърши това, което

секирата не бе поискала да извърши. Кралят Чарлз щеше да изчезне завинаги. Щяха да кажат, че, избягнал човешко правосъдие, той е бил застигнат от божието наказание; щяхме да бъдем само негови съдии, а сам бог щеше

да му бъде палач. Ето от какво ме лиши вашият маскиран благородник, Мордаунт. Сега виждате добре, че с пълно основание не искам да го познавам; наистина, въпреки най-добрите му намерения аз не мога да му бъда благодарен за тая работа.

— Господин генерал — каза Мордаунт, — както винаги аз се прекланям смирено пред вас. Вие сте дълбок мислител и — продължи той — вашата идея за минираната фелука е превъзходна.