Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Вървял, що вървял и стигнал до края на града. Видял там река и тръгнал по течението й…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТНАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че жената на Хасан, Манар ас-Сана, решила да тръгне на път на втория ден, след като била отпътувала старицата. И тъкмо се приготвяла, когато баща й я извикал. Той я сложил да седне до себе си и рекъл:
— Дъще, тази нощ видях сън! Боя се да не би това твое пътуване да ти донесе дълга мъка! Сънувах, че съм влязъл в някаква съкровищница. Видях в нея много пари и скъпоценности, но нищо не ми хареса освен седем камъчета! Избрах от тях едно, най-хубавото, най-блестящото и най-малкото, взех го в ръце и го изнесох от съкровищницата! Когато излязох от вратата, отворих шепа радостно да го разгледам и изведнъж от небето се спусна странна птица, дошла от далечна страна — не бе от нашенските птици! Тя грабна камъчето и отлетя натам, откъдето бе дошла. Така се изплаших, че се стреснах! Извиках гадателите и предсказателите, разказах им съня си, а те ми казаха: „Имаш седем дъщери, ще загубиш най-малката! Ще ти я вземат въпреки волята ти, насила!“ Ти, дъще, си ми най-скъпата и най-обичната! Ето, сега отиваш при сестра си, а не знам какво ще ти се случи! Не заминавай, върни се в двореца си!
Разтуптяло се сърцето на Манар ас-Сана, изплашила се тя и за децата си и рекла:
— Царю! Царица Нур ал-Худа ме очаква — четири години не ме е виждала! Ако не отида — ще ми се разсърди! Ще постоя най-много месец, после ще се върна при тебе! Не се вълнувай, никой чужд не може да влезе в земята ни!
Накрая той се съгласил тя да тръгне. Наредил на хиляда конници да я придружават, да я отведат до брега на реката, после да останат и да я чакат колкото трябва, а на връщане да я поемат отново и да я върнат. Посъветвал я да остане само два дни при сестра си. Бащините думи й направили впечатление, пък се бояла и за децата си! Пътувала бързо три дни и три нощи и стигнала край реката. Разтворила шатрите си на брега, после пресякла реката заедно с няколко души стража, свита и везири. Стигнала до града на царица Нур ал-Худа, изкачила стъпалата на двореца, влязла вътре и видяла децата си да плачат до сестра й и да викат:
— Татко!
Сълзи потекли от очите на майката, притиснала тя децата си към гърдите си и запитала:
— Да не би да сте видели баща си? Ако знаех дали е жив, щях да ви изпратя при него!
И заредила следните стихове:
После добавила:
— Това направих със себе си и децата си! Така разбих дома си!
А сестра й дори не я поздравила с пристигането, ами викнала:
— Безпътнице, откъде имаш тези деца? Нима си се омъжила без знанието на баща ни? А защо си изоставила мъжа си и си прибрала децата си, защо си ги отделила от дом и баща и си ги довела в нашата страна? Защо скри тези деца от нас? Но всевишният Аллах, който знае всичко, ни разкри делата ти, показа ни каква си била и какви си ги вършила с онова между краката си!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Нур ал-Худа наредила на стражите да вържат Манар ас-Сана, да я оковат в железни вериги и я заудряла жестоко, завързала я да виси за косите и пратила на баща си цар Акбар писмо, в което се казвало: „В страната ни се появи мъж — човешко същество. Сестра ми Манар ас-Сана твърди, че се е омъжила за него по закон и му е родила две момчета. Скрила е всичко това, докато не се появи този мъж на име Хасан. Той ми разказа, че се е оженил за нея, че тя е живяла дълго при него, но после е взела децата си и е отпътувала с тях без негово знание. Аз запрях този човек тук и изпратих при нея да я извика старицата Шауахи и да доведе децата й. Бях наредила първом да доведат синовете й. Проводих да викнат човека и когато той видя децата, позна ги и те го познаха. Установи се, че двете момчета са негови, че тя наистина е жена на тоя мъж, разбрах, че е говорил истината и няма вина. Реших, че целият срам и грях е у сестра ми. Когато тази нечестива предателка се появи, се разгневих, набих я жестоко и я увесих за косата й. Ето това ти съобщавам за нея и нека бъде твоята воля. Разбираш, че станалото може да ни опозори, да осрами и тебе, и нас! Ами ако и другите жители на Вакалвак научат за случилото се и започнат сами да правят такива неща — как ще ги съдим за греха им? Очаквам бързо отговор от тебе!“