Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Докато бяха в стаята с трофеите, броят на преминаващите гости и слуги се бе увеличил драстично. Изведнъж се озоваха сред мъже и жени с наметала, сака и официални рокли, с маски и ръкавици, които кимаха на облечените в бели роби жени с премерената почтителност, която човек оказва на индианец, въоръжен с томахавка. Те изобщо не отвръщаха на тези поздрави — имитираха ступора след Процеса, който госпожица Темпъл бе видяла в театъра. Понеже бяха въоръжени, хората им правеха път и тя разбра, че гостите смятат, че са с много висок статут — последователи от вътрешния кръг, така да се каже. Искаше й се да размаха камата пред раболепните им физиономии и да заръмжи.
Потокът хора ги носеше към балната зала, но госпожица Темпъл не беше сигурна, че трябва да ходят там. По-вероятно беше да намерят това, от което имаха нужда — дрехи, обувки, приятелите си — другаде, в някоя задна стаичка като тази, в която се бе срещнала с Фаркухар и Спраг, където мебелите бяха покрити с бяло платно, а масата бе осеяна с бутилки и храна. Посегна към ръката на Елоиз и тъкмо я бе хванала, когато някакъв шум зад тях ги накара да се обърнат и да се пуснат. Към тях маршируваше двойна колона драгуни с червени униформи и високи черни ботуши, начело с навъсен офицер. Елоиз се смеси с тълпата, а самата тя остана на пътя на войниците. Офицерът се опитваше да я накара да се мръдне с погледа си и тя отново потърси с очи Елоиз, която се бе скрила зад двама сприхави господа в сиви наметала за езда. Гостите около тях спряха, за да наблюдават предстоящия сблъсък. Офицерът щракна с пръсти и хората му веднага спряха. Коридорът бе съвсем притихнал… тишина, която позволи на госпожица Темпъл да чуе кикот, който не би чула иначе, някъде зад себе си. Обърна се бавно и видя Франсис Сонк. Пушеше пура. Погледна я и сведе глава в презрителен поклон.
— Какви перли се откриват — каза провлечено той, — неочаквани и нетърсени, в дълбините на Харшморт Хаус…
Млъкна, когато видя белезите върху лицето й. Госпожица Темпъл не отговори и леко сведе глава за поздрав.
— Госпожице Темпъл? — продължи той с любопитство и предпазлива скептичност. Тя направи реверанс.
Той хвърли поглед към офицера и протегна ръка да я хване за брадичката. Тя безучастно му позволи да завърти лицето й както иска, без да издаде и звук. Той отстъпи назад и я изгледа безстрастно.
— Откъде идвате? Ще ми отговаряте.
— От театъра — каза тя, колкото можа по-глухо. — Имаше пожар…
Той не я остави да довърши, пъхна пурата в устата си и протегна здравата си ръка, за да погали гърдите й. Тълпата около тях ахна на студената решителност на лицето му, както и на дръзкия му жест. Гласът на госпожица Темпъл изобщо не се промени и тя не спря да говори, докато той опипваше тялото й:
— … от лампите, имаше пушек и викове… беше доктор Свенсон. Не го видях… бях на масата. Госпожица Пул…
Франсис Сонк я зашлеви.
— … изчезна. Войниците ме свалиха от масата.
Докато говореше, точно както бе видяла да говорят подложените на Процеса в театъра, ръката й с камата се стрелна към лицето му. Той обаче бе видял, че се кани да го намушка, парира удара с ръка и после хвана китката й и я стисна. Тъй като да се бори би я издало, госпожица Темпъл пусна камата и тя издрънча на пода. Франсис Сонк пусна ръката й и отстъпи назад. Тя не помръдна. Той погледна офицера зад нея, саркастично разшири ноздри, което най-вероятно означаваше, че офицерът е показал неодобрението си за това, което бе видял — и вдигна камата. Затъкна я в колана си, обърна се и подвикна:
— Вземете дамата с вас, капитан Смайт. Бързо. Закъснявате.
Госпожица Темпъл рискува да потърси крадешком Елоиз, докато я отвеждаха, но нея я нямаше. Капитан Смайт я бе хванал под ръка — не грубо, но здраво. Тя си позволи да го погледне, като си придаде изражение на кравешко равнодушие, и видя лице, което й напомняше за Кардинал Чан, или за Чан, затормозен от товара на командването, от омразните началници, умората, самоотвращението и, разбира се, без обезобразените очи. Очите на капитана бяха тъмни и по-топли от това, което, изглежда, заслужаваха горчивите бръчки около тях. Той я погледна подозрително и тя отново насочи вниманието си към отдалечаващия се Франсис Сонк, който разделяше тълпата пред тях с властната лекота на хирургически скалпел.