Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
И всичко това, взето цялостно, доказвало, че той непременно е пиел само вода (одобрителни възгласи), О, какво състояние на целомъдрена веселост (екзалтирани възгласи)! А каква била наградата на младежа? Нека всички младежи, присъствуващи тук, запомнят това:
(Гръмки възгласи по почин на дамите.) Какъв блестящ пример! Сестринството, девойките, стълпени около младия лодкар, го напътствуват да следва течението на дълга и въздържанието. Но… нима само девойки от скромни семейства го тешели, успокоявали и поддържали? Не!
(Гръмки възгласи.) Слабият пол до един… просел извинение — до една, кръжали около младия лодкар и се извръщали с погнуса от пиещите спиртни напитки младежи (одобрителни възгласи). Братята от Бриклейнския клон били всички лодкари (възгласи и смях). Стаята била тяхна лодка, тълпящите се девойки — това били дамите, а сам той (мистър Антъни Хъм) колкото и недостоен, бил челният гребец (взрив от аплодисменти).
— К’во иска да каже с туй „слабия пол“, Сами? — запита мистър Уелър шепнешком.
— Жените — отвърна Сам и той шепнешком.
— Не е май далеч от истината, Сами — отвърна мистър Уелър. — Те сигурно са слаби, много са слаби наистина, щом се оставят да ги баламосва тоз и оня кат него.
По-нататъшните размишления на възмутения стар джентълмен бидоха прекъснати от подготовката за песента; мистър Антъни Хъм четеше предварително по два реда за сведение на тези слушатели, които не познаваха легендата. А докато я пееха, дребният човек с бозавите панталонки изчезна; върна се веднага щом бяха привършили с текста и с много важно изражение на лицето зашепна нещо на мистър Антъни Хъм.
— Приятели — рече мистър Хъм, вдигайки умолително ръка, за да запазят мълчание и онези от пълните стари дами, които бяха изостанали с един-два стиха в песента, — приятели, един делегат от Доркинския клон на нашата организация, брат Стигинс, чака долу.
Пак се развяха носните кърпички, и то още по-живо от преди, защото мистър Стигинс беше извънредно популярен сред женското население на Брик Лейн.
— Може да влезе, струва ми се — добави мистър Хъм, поглеждайки към аудиторията с мазна усмивка. — Брате Таджер, нека той дойде горе и ни изрази своите приветствия.
Дребният човек с бозавите панталонки, който се отзова на името „брат Таджер“, се втурна надолу по стълбата с голяма скорост и незабавно след това се чу как се тътреха нагоре с преподобния мистър Стигинс.
— Ей го, че иде, Сами — пошепна мистър Уелър, станал морав в лицето от едва сдържан смях.
— Не казвай нищо повече, че няма да утрая — отвърна Сам. — Досам вратата е. Чувам го как си чука главата в летвите и мазилката.
Сам Уелър още говореше, когато малката врата се отвори със замах и се появи брат Таджер, последван от преподобния мистър Стигинс; последният бе едва-що пристъпил прага, когато бе посрещнат от шумно пляскане с ръце, тропане с крака и махане на носни кърпички; но на всички тези прояви на възторг брат Стигинс не отвърна с нищо освен със замръзнала усмивка и налудничав поглед, втренчен в горния край на пламъка на свещта върху масата; при това тялото му се клатушкаше напред-назад много съмнително и неустойчиво.
— Не сте ли добре, брат Стигинс? — тихо запита мистър Антъни Хъм.
— Съвсем съм добре, сър — отвърна мистър Стигинс със свиреп дрезгав глас, — съвсем съм добре, сър.
— О, много се радвам — рече мистър Антъни Хъм, като се поотдръпна няколко стъпки.
— Смятам, че никой тук няма да се осмели да каже, че не съм добре, сър — настоя мистър Стигинс.