Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Откъдето и да е, той продължава да я използва — отвърна мрачно Деймън. — Отново се раздвижи.
Може би нещо в равномерното поклащане на палубата, която се издигаше покрай черните стени, бе пробудило спящия, а може би причината бяха смехът и аплодисментите на тълпата. Деймън бе готов дори да предположи, че по някакъв начин Рейт бе предусетил плановете им да го преместят в трезора.
Някои неща са обречени да останат загадка.
Деймън видя само, че нещо накара Рейт да се претърколи и да притисне острието на Косал към едната от веригите, приковани към палубата; тя се скъса със звучно хрррт, каквото се чува при търкането на шкурка по сребърна камбана.
— Дърпайте! — изкрещя Деймън. — Дърпайте, да ви изгният очите дано!
Платформата се заклати по-силно отпреди. Още двама монаси се хванаха за въжето и задърпаха отчаяно, за да я прехвърлят през стената, но Рейт се изтърколи до следващия ъгъл и Косал преряза още една верига. Тълпата се развика разтревожено, а платформата се люшна като капак в пода под бесилка и Рейт полетя надолу към палубата на баржата, която се намираше на около шейсетина фута под него.
Деймън проследи падането му с мрачен поглед.
Когато Рейт пропусна парапета с няколко инча и със силен плясък цопна във водата, тълпата отново заликува. Главният пазител размаха ръце и извика: „Гмуркачите! Гмуркачите!“ Монасите, които се намираха на палубата, затичаха към парапета, но Деймън надвика глъчта с изненадващо мощно: „По местата си! Това е заповед!“
Главният пазител се обърна към него.
— Магистър Посланик, не можете…
— Мога. Вие сте този, който не може. Тук аз съм властта. Никога не си позволявайте да издавате заповеди по време на моя операция.
— Но той може да е още жив! Може да бъде спасен!
— Не и от нас — отвърна Деймън. Той протегна ръка към непроницаемите тъмни води на Великия Чамбайген. — Би ли изпратил хора в това? И какво ще се случи с онези, които извадят късмета да го открият?
— Аз… аз… — В очите на Деймън Главният пазител можеше да види отражението на прерязаните вериги, които се поклащаха над палубата на баржата, и образът го остави без думи. — Съжалявам, магистър Посланик — изпъшка той, когато гласът му най-после се върна. — Не помислих за това.
— За тяхно щастие, аз помислих — отвърна Деймън и му обърна гръб. Наведе се през стената и се загледа надолу към мътните води на реката в търсене на някакъв знак, че Посланик Рейт може да е още жив.
Минутите минаваха, а пострадалият Посланик така и не се появи.
Деймън затвори очи.
След известно време Главният пазител попита със съвсем тих и покорен глас:
— Смятате ли, че вече можем да изпратим гмуркачи? Той сигурно се е удавил и вече можем да си върнем меча. Не можем да рискуваме той да попадне в непредпазливи ръце.
— Не съм съвсем сигурен, че е мъртъв — отвърна Деймън. — Трябваше да е умрял още преди часове, дни дори. Не знам какво го е поддържало тогава; не знам дали все още не продължава да го поддържа.
— Тогава какво да направим?
— Онова, което трябваше да направим в самото начало, ако не бях заслепен от собствената ми хитрост — рече флегматично Посланикът. — Ще чакаме, ще наблюдаваме и ще пазим.
— Ха — изсумтя капитанът от мястото си край стената. — Щеше да е по-лесно, ако просто го бяхте застреляли, както ви казах, а?
— По-лесно, да — съгласи се Деймън и въздъхна тежко. — Сега си вървете, преди да се поддам на изкушението да опростя проблема, който имам с вас.
9.
На дъното на реката той потъна в Кралицата на актирите.
Самата река не можеше да го нарани, защото Кралицата на актирите защитаваше тялото му със силата си; както е с дете в утробата на майка си, дишането не му беше нужно, докато живата вода течеше около и през него.
Той се бореше упорито и яростно, както винаги, макар да знаеше, че умира. Тя продължаваше да го измъчва, а той продължаваше да измъчва нея. Упоритостта му бе безкрайна, а нейната сила бе изумителна — но той можеше да черпи от силата, която я поддържаше, и да я използва за отбрана.
Затова убийството му продължи много дълго време.
Мина ден, после втори; чрез речните сетива на богинята той можеше да почувства бавното движение на слънцето. Може би дните бяха повече или по-малко; макар че можеше да усети дали светът е обгърнат от деня или нощта, той вече не можеше да си спомни дали смяната им е била извършена веднъж или три пъти, или пет, или десетина.