Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Палубата беше покрита с малки парчета дърво. От вътрешната страна на вратата стояха други двама монаси със запаси от нови тояги. Отвън имаше още четирима, които с мрачни лица охраняваха входа към навеса от любопитния екипаж и капитана, който с всяка изминала минута изпадаше във все по-войнствено настроение.
Досейн навъсено погледна към двамата си лейтенанти — братът пазител и братът четец, — които отвърнаха с неуверено повдигане на рамене. Досейн разтърка уморено очите си; пътуването по неравните пътища от Анхана до мястото, където бе акостирала баржата, бе продължило повече от ден и той не можеше да се отърве от умората и треската. Подозираше, че може да е пипнал същата болест, която бе задържала Временния посланик Деймън в леглото, въпреки ясно изразеното му желание да пристигне лично тук, за да види със собствените си очи какво е положението.
Откакто преди няколко дни Посланик Рейт не се яви в посолството, Деймън стръвно издирваше трансдейския си колега. В разговор на четири очи с Досейн той бе изразил убедеността си, че нещо в Анхана и в цялата Империя ужасно се е объркало и че Рейт стои в центъра на това. Беше говорил несвързано за Каин и Патриарха и за това, че усеща потайното събиране на врагове около Манастирите и лично около себе си, а магистър Досейн беше приел думите му като трескави брътвежи — до момента, в който не се беше озовал на баржата.
Не вярваше, че историята на моряка може да се окаже вярна. А сега бе започнал да се притеснява, че в несвързаните приказки на Деймън може да се крие истина, която един здравомислещ човек трудно би приел.
Досейн вече се бе свързал чрез Огледалото с посолството и бе получил уверения, че при следващата връзка ще разговаря лично с Деймън.
Той неохотно започна с дихателните упражнения, които настройваха Обвивката му към енергията на вградения в Огледалото грифонов камък; секунда по-късно Обвивката му настрои енергията си към специфичния цвят и форма на Обвивката на Артанското огледало в посолството в Анхана. Собственото му отражение в Огледалото бе заменено от лицето на брата говорител от Анхана; Досейн го поздрави официално и поиска да разговаря с Временния посланик Деймън.
Косата на Деймън беше разрошена, а челото му блестеше от пот; очите му приличаха на попарени стриди и той като че ли нямаше желание да гледа Досейн в очите.
— Направихме предварителния оглед, магистър Посланик. Ситуацията е — Досейн се размърда смутено — точно такава, каквато я описа морякът. Посланик Рейт е изпаднал в някаква кататония. Не говори и не помръдна, освен когато замахва с меча, който държи в ръката си, към всеки, който се опита да го доближи. Антимагическата ни мрежа е безполезна и сега има нужда от поправка; при опита ни да го омотаем с нея той я разряза, преди да го обвие.
Деймън се закашля рязко и избърса устата си.
— А мечът?
Досейн се обърна към брата пазител.
— Временният посланик желае да чуе оценката ви за меча. Хванете ръката ми и погледнете в Огледалото.
Братът пазител се подчини и Досейн забеляза как погледът му се премести от собственото му отражение към образа на Деймън. При вида му мъжът потрепна в зле овладяна изненада и заговори смутено.
— Братът четец и неговият помощник са съгласни с първоначалната ми оценка — до по-подробното… ъъъ… изучаване на създалата се, ммм, ситуация. Това най-вероятно почти сигурно е омагьосаният меч Косал — който познаваме като Меча на свети Бърн — макар в историята му — която, както се досещате, е доста обширна — няма сведения за обсебване или, ъъъ, ефект на конвулсии. Това, само по себе си, е противоречие; освен това фигурите по острието, които приличат на някакво руническо писмо, което, както сам разбирате, не сме имали възможността да проучим отблизо… и все пак острието на Косал не е украсено с нищо. От друга страна обаче…
— Значи — отряза го Деймън със силен и суров глас, останал незасегнат от болестта, — вие не знаете какво се случва с монах Рейт и не знаете какво да направите, за да го спрете, нито дали изобщо можете да направите нещо.
— Аз, ъъъ, ами… — Братът пазител преглътна. — Ммм, не. Но… — Той махна леко с ръка към мястото на палубата, където лежеше неподвижният Рейт. — Монах Рейт, ъъъ… неговият радиус на реакция постепенно се увеличава от момента, в който тази сутрин започнахме да го изследваме. Очакваме да се стабилизира на разстояние пет-шест фута — максималния обхват, който може да постигне с острието, освен ако някой не успее да го изправи на крака.