Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Съвсем не. Това беше моят свекър, който, в това съм твърдо убедена, не е направил и най-малкия опит, за да научи къде съм отишла. Може само да се е радвал, че се е освободил от мене. А аз бях нещастна, защото бях в тежест на един мъж, когото не можех да обичам, с когото не можех даже да разменя една мисъл. Освен това не можех дори да си представя, че го правя щастлив. Моята скрита скръб се увеличи още повече вследствие на едно нещастно обстоятелство; считах се задължена да му давам милувки, той от своя страна мислеше, че ми е задължен за тях и аз се страхувах, че това би могло да увреди здравето му. И тази мисъл стана за мен истинска мъка. Не изпитвахме никаква любов един към друг. Разпилявахме само заради благоприличието това, което трябва да се дава на любовта.
— Значи, това въздържане не беше предизвикано от гордост?
— Не, трябва да призная това. Аз извърших глупостта, която ти е известна, понеже свекърът ми искаше да ме тикне в манастир, а това съвсем не беше по мой вкус. Впрочем, приятелю мой, позволи ми да премълча пред теб моята история.
— Уважавам тайната ти, ангеле мой. Не се страхувай, че ще ти стана досаден в това отношение. Нека се обичаме и нека не смущаваме нашето взаимно щастие поради страх от бъдещето!
На следната сутрин, след най-щастливата си нощ, аз бях още по-влюбен, отколкото предния ден. И така прекарахме три месеца опиянени от щастие.
Към девет часа дойде италианският учител по езици. Видях един човек с почтен изглед, учтив, скромен, малко, но добре говорещ, въздържан в отговорите си и образован по стария метод. Ние разговаряхме и аз трябваше да се смея, когато той ми каза съвсем убедително, че един християнин може да приеме Коперниковата система само като една научна хипотеза. Отговорих му, че тази система може да бъде само божията система, понеже тя е системата на природата, а светото писание не е книгата, от която християните биха могли да учат физика.
Тон изкриви лицето си в усмивка, в която познах Тартюф и ако се отнасяше само до мене, бих изпъдил бедния човек, но той можеше да забавлява Анриета и да я научи на италиански език, а това беше всичко, което изисквах от него. Моята любима му каза, че ще му дава всеки ден по шест лири за два учебни часа: една лира от Парма има стойността на пет френски су. Лекциите му не бяха скъпи. Тя взе още същия ден първия урок и след като свършиха, му дадох две цехини, за да купи няколко романа с вече призната стойност.
Докато моята скъпа Анриета вземаше урока си, разговарях с шивачката, за да разбера дали не сме роднини.
— Каква професия има мъжът ви?
— Той е дворцов управител при маркиз Лиса.
— Баща ви жив ли е още?
— Не, господине, починал е.
— Как се казваше?
— Скоти.
— А живи ли са още бащата и майката на мъжа ви?
— Баща му е починал, но майка му живее още при неговия чичо каноника Казанова.
Не ми беше нужно повече. Добрата жена беше моя втора братовчедка и децата й бяха мои племенници и племеннички. Моята племенница Джанетина не беше красива, но изглеждаше добро момиче. Продължих разговора си с приказливата майка.
— Доволни ли са пармезанците, че са станали поданици на испански принц?
— Доволни? Човек тогава би трябвало лесно да се задоволява, защото се намираме в един истински лабиринт. Всичко е обърнато надолу с главата, не знаем вече къде сме. Щастливото време, когато управляваше фамилията Фарнезе, не съществува вече! Гледах завчера комедията и цялата зала се смя с цяло гърло на Арлекино. И помислете си: дон Филипо, нашият нов херцог, който би могъл преспокойно да си остане в своята Испания, полагаше всички усилия да сдържи смеха си. Какво ще кажете за това? За нас ли са такива нрави, ние, които толкова обичаме да се смеем? О! Добрият херцог Антонио, бог да го прости, беше положително по-достоен княз от този и не се прикриваше от своите поданици, когато беше весел, защото той се смееше понякога така спонтанно, че го чуваха на улицата. Сега сме в една невероятна бъркотия и от три месеца насам никой в Парма не знае колко е часът.
— Да не са повредили часовниците?
— Не, но откакто бог е създал света, слънцето винаги е залязвало около двадесет и три и половина и в двадесет и четири биеха ангелус157: всички добри хора знаеха, че тогава се запалва свещта. Сега обаче е съвсем объркано. Слънцето е полудяло, защото залязва всеки ден по различно време. Това наричат урегулиране. Но знаете ли защо? Защото сега всеки знае, че се обядва в дванадесет часа. Бога ми, хубаво регулиране! По времето на Фарнезе хората се хранеха, когато имаха апетит и така беше много по-добре.
157
Католическа молитва. — Б.пр.