Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Така вероятно ви се струва, но далеч не е вярно, с разрешението на ваша милост – смирено отговори Карсан и Фолко отново улови гневен тик, преминал по тялото на младежа. – Работата е там, че аз много отдавна съм в приятелска кореспонденция с най-великия историк на нашите дни, уважаемия Теофраст Арнорски. Аз не веднъж му изпращах скромните си наблюдения, описания на бита и обичаите на източните народи, като според възможностите си се стараех да разкажа за ставащото при нас. Почтения Теофраст не веднъж ме кани да го посетя в Ануминас. Беше ми обещал в знак на своето благоразположение да ме запознае с най-скъпоценни манускрипти, които... ах, трябва да бъдеш хронист, за да разбереш цялата им ценност! Като пример мога да назова знаменитата Червена книга, копие на която му се удаде да получи съвсем неотдавна. Но такова дълго пътешествие не е по средствата на скромен градски летописец, ала ми провървя. Родителите на Олвен сметнаха, че за момчето ще бъде полезно едно продължително пътешествие на запад. Разбира се от само себе си, че аз трябваше да го съпровождам и да помогна в завършването на образованието му. Ние тръгнахме на дълъг път. Бяхме в Гондор, Рохан, Арнор, където аз най-накрая имах удоволствието да се срещна и да беседвам с уважаемия Теофраст, с очите си видях и четох копието на Червената книга. После ние спряхме в Морското селище, което е до Сивите заливи. Там Първородните могат да ни научат на много и ние заедно с моя възпитаник доста почерпихме от наистина бездънния кладенец на великата им мъдрост. Ние живяхме там година и се връщахме към родината, но избухна войната... Ние сме мирни странници, уважаеми, цялото ни оръжие е само за необходимата самоотбрана. Най-покорно молим да ни пуснете.

Карсан отново се поклони и замълча. Речта му направи благоприятно впечатление, но в душата на Фолко внезапно се размърдаха черните змии на подозренията.

- Почтени Карсан. не можеш ли да си спомниш, как изглежда сега входа в Сивите заливи?

Той едва забележимо се усмихна като изслуша въпроса, забележимо точно дотолкова, че да даде да се разбере: да, ясно, проверка – необходима по военно време, трябва да отговарям...

- Господарят на Заливите, великият и могъщ Кирдан, през последните няколко години издига могъщи укрепления – отговори Карсан. – Той строи с помощта на майсторите джуджета от Лунните планини. Работата тече под надзор на старейшината на Халдор-Кайс, Трейгнор. В стената има четиринайсет бойни кули и една порта, за която приказват, че в отливката добавяли скъпоценно истинско сребро...

И предварвайки следващите въпроси, Карсан започна подробно да разказва за Ануминас, за Теофраст, посочвайки такива подробности, каквито можеше да знае само някой след лично посетил дома на хрониста.