V. [bg]

Защото тук не ставаше дума за някакво елементарно пристрастие към интригантство и политиканство. Ако Феъринг наистина е бил твърдо убеден в авторитета на Църквата и институциите, значи тази карантина и четиригодишното уединение далеч от военните ексцесии разтърсвали доскоро останалата част от Стария свят, може би са го накарали да повярва, че Малта е омагьосан кръг, царство на вечния мир.

А после, когато внезапно и на всички равнища бе настъпило примирието, той веднага бе обхванат от маниакална подозрителност, че енориашите му замислят преврат срещу него… естествено.

Феъринг се боеше от Светия Дух. А възмъжалият Син напълно го устройваше.

Мистрал, Феъринг, загадката около самоличността на обезобразеното лице в светлината на фенера — ето кое занимаваше Стенсъл почти целия март. Докато един следобед, когато пристигаше малко по-рано от уговорения час в църквата на среща с Феъринг, той съзря Вероника Манганезе да излиза от изповедалнята със сведена глава и засенчено лице, както в деня, когато я бе видял на „Страда Стрета“. Тя коленичи до перилото пред олтара и започна молитва на покаяние. Стенсъл приклекна в далечния край на църквата, прехвърлил лакти през облегалката на предната пейка. Преструва се на образцова католичка, дава си вид, че има любовна връзка с Мистрал. Нищо подозрително и в едното и в другото. Но едновременното съчетаване на двете, а и при наличието, само във Валета, на около петдесетина (според предположенията му) изповедници, към които тя би могла да се обърне по всяко време — тук вече Стенсъл усещаше, че е застанал на прага на суеверието. Понякога събитията се подреждат в зловеща картина.

Вероятно Феъринг също е двоен агент? Ако да, значи именно жената е намесила Министерството на външните работи в тази история. Що за перверзно вероломство на италианската казуистика я бе подтикнало да разкрие на врага подготвяния заговор?

Тя стана и, минавайки край Стенсъл, излезе от църквата. Погледите им се бяха срещнали. Той си припомни забележката на Демиволт при посещението им на вилата: „мъчителна носталгия“.

Носталгия и меланхолия… Не беше ли опитвал той да прекара мост между два свята? Все пак, не е възможно промените да са единствено в него. Вероятно това са несвойствени емоции на Малта, където цялата история присъства едновременно и всички улици са изпълнени с призраци, където тази каменна риба428 и Гозо и скалите наречени Кимионово зрънце и Пиперено зрънце429 са останали неизменни реалности от незапомнени времена, насред едно море, чието неспокойно дъно ежегодно създава и унищожава острови. В Лондон има прекалено много отвличащи вниманието фактори. Историята там е летопис на една еволюция. Еднопосочна и непрекъсната. Паметници, сгради и мемориални плочи са просто спомени, докато във Валета възпоминанията изглеждат почти живи.