V. [bg]

— Какво й е мнението за вашите странични занимания? — попита Стенсъл веднъж с несвойствена за него несъобразителност.

— Тя ще става майка скоро — мрачно отвърна Мистрал. — Това е единственото, което занимава мислите и чувствата й. Вие знаете какво е отношението на този остров към майчинството.

Юношеският романтизъм на Стенсъл се хвана за тази реплика: вероятно не само в професионалната необходимост бе притаено обяснението за вечерните срещи във вила Самут. И едва не се поддаде на изкушението да възложи на Мистрал проследяването на Вероника Манганезе. Но Демиволт, изявяващ се като гласа на разума, не бе особено ентусиазиран.

— По този начин ще се разкрием. А вече имаме наш човек на вилата. Вехтошарят Дупиро, който е влюбен до полуда в кухненската слугиня.

Ако корабостроителницата бе единственият изискващ наблюдение потенциален източник на неприятности, Стенсъл навярно щеше да изпадне в същата апатия, която бе поразила работниците. Но другият му информатор — отецът-езуит Лайнъс Феъринг, чийто вопиещ зов за помощ бе прозвучал в разгара на масовото ноемврийско веселие и бе задвижил съответните емоционални и интуитивни лостове, предпазни клапани и/ли зъбни колела и бе тласнал Стенсъл през целия континент и морето, поради основателни и досега все още непонятни причини — този езуит виждаше и чуваше (а вероятно и правеше) достатъчно, за да поддържа Стенсъл в състояние на нестихваща умерена паника.

— Като езуит — говореше свещеникът, — аз, естествено, съблюдавам определени възгледи и принципи… Ние съвсем не упражняваме таен контрол над света. Не притежаваме шпионска мрежа, нито политически щаб във Ватикана.

О, Стенсъл бе достатъчно непредубеден. Въпреки че едва ли би могъл да превъзмогне своето възпитание, получено в лоното на англиканската църква, която винаги се е отнасяла със злобно недоверие към Обществото на Иисус. Но имаше сериозни възражения против честите отклонения на Феъринг от темата и неопределените политически убеждения, които замъгляваха предполагаемата безпристрастност на донесенията. Първата среща с Феъринг, скоро след вечерния автомобилен излет до вилата на Вероника Манганезе, остави у Стенсъл неблагоприятно, дори тягостно впечатление. Феъринг се стараеше да бъде общителен и дори — пази Боже! — опитваше да завърже разговор на професионални теми. Той напомняше на Стенсъл за някои, иначе много компетентни, англо-индийски колониални чиновници на държавна служба. „Ние сме подложени на дискриминация — бе като че ли тяхното оплакване. — Еднакво ни презират и азиатци и бели. Щом е така, значи ще играем докрай фалшивата роля, която ни приписва предубеденото мнозинство.“ Колко пъти се бе налагало на Стенсъл да бъде свидетел на посветените на тази благородна цел демонстрации на умишлено провокационна неловкост на масата, нетактични подмятания в разговорите и грубо тенденциозно подчертаване на акцента или особеностите на диалектната реч?