V. [bg]

— Ще се заема с това — промърмори Демиволт. Той вече знаеше за брожението в университета.

На 4-ти юни изпълняващият длъжността Главен комисар на полицията поиска в града да бъде разквартируван 25-членен отряд от Малтийския сборен батальон. Още същия ден студентите обявиха стачка и устроиха шествие по „Страда Реале“, като мимоходом замеряха с развалени яйца антимицистите, трошаха изнесените навън столове и маси на кафенетата и оставяха след себе си множество изпоцапани автомобили, от което улицата придоби весел празничен вид.

— Ние поддържаме тези действия — обяви същата вечер Демиволт. — Отивам в Двореца.

Скоро след това Годолфин дойде с „бенца“, за Стенсъл.

Гостната във вилата бе осветена необичайно ярко, въпреки че там имаше само двама души. Нейният събеседник бе Мистрал. Очевидно бяха гостували и други хора: сред статуетките и старинните мебели бяха разпръснати фасове от цигари и чаени чаши.

— Ние сме стари приятели — съзаклятнически добродушно рече Стенсъл, усмихвайки се на смутения Мистрал. Отнякъде, изглежда от най-дълбоките недра на съзнанието му, дойде един последен изблик, смесица от лицемерие и достойнство. Той си наложи да влезе в реалността на настоящето, вероятно осъзнавайки, че прави това за последен път. Потупа рамото на шлосера: — Елате, да излезем за малко. Трябва да ви дам някои поверителни указания. — Смигна на жената. — Нали разбирате, че официално ние все още сме противници. Такива са Правилата. — Когато пристъпи навън, усмивката му се изпари моментално. — А сега бързо, Мистрал, и не ме прекъсвайте. Вие сте свободен. Повече нямаме нужда от вашите услуги. Жена ви скоро ще ражда, върнете се при нея.

— Обаче на синьората, — Мистрал кимна рязко назад, към гостната, — все още съм нужен. А жена ми има детето.

— Това е заповед! И от нас двамата. Мога да добавя: ако не се върнете при Карла, тя ще убие себе си и детето.

— Това е непростим грях.

— На който тя ще се реши без колебание.

Но колебанието на Мистрал продължаваше.

— Добре, тогава. Видя ли ви отново, тук или в компанията на моята приятелка… — Думата явно попадна точно в целта: Мистрал присви леко устни в едва доловима усмивка. — … ще разкрия името ви на вашите колеги. Наясно ли сте какво ще направят с вас, Мистрал? Разбира се, че знаете. Даже мога да наема I Banditti, ако предпочитате по-живописна смърт… — Мистрал застина за миг, с облещени немигащи очи. Стенсъл изчака няколко секунди, докато вълшебното заклинание Banditti довърши своето въздействие, и след това пусна своята най-лъчезарна, този път наистина последна, дипломатическа усмивка: — А сега вървете. Свободни сте. Вие, жена ви и малкият Мистрал. Не се навирайте в кървавата баня. Стойте си у дома.

Мистрал сви рамене, обърна се и тръгна, без да поглежда назад. Стремителната му, тежка походка вече не бе тъй уверена.