V. [bg]

— Ние с теб сме на една страна, нали? — усмихна се тя. Двамата седяха неподвижно в тъмната гостна, втренчени в нощната пустота през гледащия към морето прозорец. — Имаме една цел. Да не допуснем италианците на Малта. Защото това ще означава втори фронт, който определени кръгове в Италия не могат да си позволят да открият, поне засега.

Тази жена е причинила ужасната, зверска смърт на вехтошаря Дупиро, любовник на нейната прислужница.

Много добре съзнавам това.

Нищо не съзнаваш. Жалък старчок!

— Но средствата ни са различни.

— Нека пациентът стигне до криза — пренебрежително отбеляза тя. — Да предизвикаме неговата треска. И колкото по-бързо приключи тя, толкова по-скоро ще настъпи изцелението.

— По един или друг начин — с глух смях се отзова Стенсъл.

— Твоят начин ще им остави сили да боледуват много по-продължително. Моите работодатели трябва да вървят право към целта. Без отклонения. В Италия привържениците на анексията са малобройни, но прекалено досадни.

— Тотален катаклизъм — с носталгична усмивка даде определението Стенсъл. — Естествено, такъв е твоят метод, Виктория. — Нали във Флоренция, по време на окървавената демонстрация пред Венесуелското консулство я бе издърпал силом от невъоръжения полицай, чието лице тя раздираше с остри нокти. Истерично момиче, изпокъсано кадифе. Метежите и размириците бяха нейната естествена среда, както и тази почти непрогледно тъмна стая, представляваща истинско стълпотворение на предмети. По някакъв вълшебен начин V. бе обединила в себе си двете крайности: улицата и оранжерията. Тя го плашеше.

— Да ти разкажа ли къде съм била от времето на нашето последно уединение?

— Не. Какъв е смисълът да ми разказваш? Не ще и съмнение, че във всеки град, където ме е изпращал Уайтхол, неизменно съм се натъквал на теб или на последиците от твоите дела — добродушно се подсмихна той.

— Колко е приятно да наблюдаваме Нищото. — Лицето й (много рядко го бе виждал такова) изразяваше спокойствие и умиротворение, живото око изглеждаше тъй мъртво, колкото и изкуственото, с циферблат вместо ирис. Изкуственото око не го бе изненадало, във всеки случай не повече от пришития към пъпа й сапфир. Хирургията намира приложение в най-различни области на живота. Дори във Флоренция (гребенът, който тя не му позволяваше да докосне или да извади от косата й) Стенсъл бе забелязал нейната мания да вмъква и прикрепя към тялото си частици инертна материя.