V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Феъринг. Всъщност кой за кого работи? Явно в дадения случай кесарят не бе равнопоставен.
— Толкова силна ли бе тревогата ви? — опита да прояви благоразположение Стенсъл. — Че се наложи да я споделите в изповедалнята?
— Преди той винаги нощуваше у дома. Това ще бъде първото ни дете, а първото дете е много важно. Нали е и негово дете. Но сега вече почти не разговаряме. Когато той идва у дома късно през нощта, аз се преструвам на заспала.
— Но детето трябва също да бъде нахранено, подслонено и защитено, повече от който е да е възрастен мъж или жена. А за това са нужни пари.
— Марат, заварчикът, има седем деца — ядосано рече тя. — А печели по-малко от Фаусто. Никое от децата му не е останало ненахранено, необлечено или без подслон. Не ни трябват вашите пари.
Господи, тя може да провали всичко. Да й обясни ли, че дори да освободи мъжа й, все пак остава Вероника Манганезе, при която Мистрал ще прекарва нощите? Оставаше само един изход: да говори със свещеника.
— Обещавам ви да направя всичко, което е по силите ми — тържествено заяви Стенсъл. — Но Положението е много по-сложно, отколкото можете да си представите.
— Когато бях петгодишна, — удивително: до този момент Стенсъл не бе доловил, че гласът й потреперва, на границата на истерията, — баща ми също започна да отсъства много често от дома. Така и не разбрах защо. Но това довърши майка ми. Няма да чакам, докато убие и мен.
Със самоубийство ли го заплашва?
— А вие разговаряхте ли с мъжа си?
— Жената не трябва да се намесва в тези работи.
— И затова решихте да говорите с работодателя му — усмихнат подхвърли Стенсъл. — Добре, синьора, ще опитам. Обаче нищо не мога да ви гарантирам. Моят работодател е Англия: кралят. — Това я накара да замълчи.
Когато тя излезе, Стенсъл подхвана мъчителен диалог със себе си. Къде е нашата дипломатическа инициатива? Изглежда, сега командват други хора, които и да са „те“.
Положението винаги е по-силно от теб, Сидни. Подобно на Господ Бог, то има собствена логика и основание за своето съществувание, и най-доброто, което можеш да направиш, е да се бориш с него.
Аз не съм брачен консултант, нито свещеник.
Не се дръж тъй, сякаш против теб има преднамерен и целенасочен заговор. Някому известно ли е колко хиляди случайности — промяна на времето, наличието на кораб, слаба реколта — са довели на Малта всички тези хора с индивидуалните им мечти и тревоги и са ги разпределили в понастоящем съществуващия порядък? Положението, какво и да е то, се формира от събития, много по-елементарни и по-тривиални от обикновените човешки действия.
О, да, разбира се: например какво стана във Флоренция. Произволното разместване на студените въздушни потоци, приплъзването на ледените пластове и смъртта на няколко понита улесниха създаването на един Хю Годолфин, такъв, какъвто го видяхме ние. Само по чиста случайност той успя да избяга от индивидуалната частна логика на онзи леден свят.
Инертната вселена навярно притежава една характерна черта, която наричаме логика. Обаче логиката все пак е свойство, присъщ на човека атрибут. Значи в случая терминът „логика“ е употребен неправилно. Действителни са единствено недоразуменията и противоположните стремежи. Ние ги облагородяваме с наименованията „професия“ и „занятие“. Известно, макар и твърде слабо, утешение носи мисълта, че Манганезе, Мици, Мистрал, вехтошарят Дупиро и онази карикатурно обезобразена физиономия, която ни изненада в двора на вилата, също се подвизават в условията на недоразумения и противоположни стремежи.
Но какво тогава да направи човек? Има ли изход?
Разбира се, винаги съществува изходът, от който Карла Мистрал заплашва да се възползва.
Размислите му бяха прекъснати от Демиволт, който рязко отвори вратата, залитайки.
— Имаме неприятности.
— Сериозно! — иронично възкликна Стенсъл. — Не може да бъде!
— Вехтошарят Дупиро.
Хубавите неща винаги са по три.
— Как?
— Удавен, в Марсамушето. Течението го отвлякло до брега под Мандераджио. Тялото му е обезобразено.
Стенсъл си припомни за Голямата Обсада и турските зверства: флотилията на смъртта.
— Вероятно е дело на I Banditti — продължи Демиволт. — Шайка терористи или професионални убийци. Надпреварват се един друг в изнамирането на нови и все по изобретателни начини за убийство. Гениталиите на клетия Дупиро били отрязани и зашити в устата му. И то с копринени конци, достойни за някой изтъкнат хирург.