![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Навярно това бе причината Стенсъл, който бе космополит навсякъде из Европа, тук на Малта да се чувства някак не на място. И съзнаваше, че това е първата му крачка надолу, че започва да пропада. Признак на слабост е, когато шпионинът е скован и не се чувства свободен, като „у дома“.
Министерството на външните работи беше необщително и неотзивчиво. Стенсъл повдигна въпроса пред Демиволт: дали не са изпъдени предпенсионно тук?
— От това се страхувах. Остаряваме вече.
— Но преди не беше така, нали? — попита Стенсъл.
Същата вечер излязоха и се напиха до сълзи и сополи. Обаче носталгичната меланхолия е деликатна емоция, която под въздействието на алкохола се притъпява. Стенсъл съжали за това целенасочено напиване. Помнеше, че късно след полунощ двамата се клатеха и залитаха силно развеселени по „Страйт Стрийт“ и пееха стари вариететни песни. Какво ставаше с тях?
В определеното му време настъпи Един От Онези Дни. Навън бе възхитителна пролетна сутрин, превърната в отвратителна в резултат от поредния тежък нощен запой, когато Стенсъл отиде в църквата на отец Феъринг и узна, че преместват свещеника.
— В Америка. Нищо не мога да направя. — Отново познатата усмивка на стар колега-професионалист.
Можеше ли Стенсъл да подметне саркастично „Воля Божия“? Малко вероятно. Неговият случай не бе в толкова напреднал стадий. Тук определено бе налице Волята на Църквата, а Феъринг бе от хората, които се прекланят пред Авторитета и Властта. В края на краищата той също е англичанин. Значи, в известен смисъл те двамата бяха братя по изгнаничество.
— Едва ли — усмихна се свещеникът. — Делата Господни и кесареви не изискват от езуита чак толкова силно изявена гъвкавост, колкото вие предполагате, че е необходима. Тук няма конфликт на интереси.
— Какъвто има между кесаря и Феъринг, нали? Или между кесаря и Стенсъл?
— Нещо такова.
— Тогава sahha. Предполагам, вашият приемник…
— Отец Аваланш е по-млад от мен. Не го въвеждайте в изкушение.
— Разбирам.
Демиволт бе в Хамрун за обсъждането на някои въпроси със своите агенти сред тамошните работници. Те бяха наплашени. А може би Феъринг бе изпаднал в страх и затова не рискуваше да остане? Стенсъл вечеря в стаята си, току-що бе запалил лулата и дръпнал три-четири пъти, когато някой почука плахо.
— Да. Влезте, влезте.
На вратата бе застанала съвсем млада жена, очевидно бременна, и мълчаливо го гледаше.
— Така-а-а. Говорите ли английски?
— Да. Аз съм Карла Мистрал. — Тя продължаваше да стои, права като струна, с опрени в затворената врата лопатки и задник. — Ще го убият или осакатят. Когато има война жената трябва да очаква, че ще загуби мъжа си. Но сега е мирно време.
Тя искаше Стенсъл да освободи мъжа да й от пагубната обвързаност. Да го освободи ли? Защо не. Двойните агенти са опасни. Но точно сега, когато бе изгубил свещеника като агент… Тя не би могла да знае за Манганезе.
— Можете ли да помогнете, сеньор? Да поговорите с него.
— Как разбрахте, че мъжът ви е в опасност? Не може той да ви е казал.
— Работниците знаят, че сред тях има шпионин. Това е любимата тема за клюки сред всички жени. Кой от нас? Трябва да е някой от ергените, разбира се, тъй говорят жените. Човек с жена и дете не би се решил на такова нещо. — Очите й оставаха сухи, гласът й равен.
— За Бога, седнете — раздразнено я покани Стенсъл.
Тя седна.
— Жената, особено тази, която ще става майка скоро, долавя много неща. — Тя замлъкна за момент и отправи усмивка надолу към корема си, при което Стенсъл почувства лека тревога. С всяка изминала секунда неприязънта му към нея се усилваше. — Разбирам само, че с Мистрал става нещо лошо. Чувала съм, че английските дами, когато до раждането остават три-четири месеца, засядат у дома си и никъде не ходят. А тук жените работят и излизат на улицата дотогава, докато могат да се движат.
— И вие излязохте, за да ме намерите.
— Така ме посъветва свещеникът.