Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Около полунощ, предполагам — отвърна човекът от Специални операции. Усмивката нагъваше ъглите на превръзката на окото му. — Вие, момчета, трябва да наградите този младеж. Аз самият съм бил в такава ситуация. Не можете да си представите колко е трудно онова, което тези хора успяха да направят. И на всичкото отгоре над главите им е висял някакъв проклет Ми-24! Винаги съм казвал, че човек трябва да бъде особено внимателен с тихите малки копелета.
— Както и да е, време е да вкараме професионалисти, които да им осигурят поддръжка — обяви капитанът от Кралската морска пехота.
— Гледайте да вземат храна — предложи майорът от американските ВВС.
— И какъв е проблемът? — попита Накамура.
— Има неизправности в някои от обшивките на ракетните двигатели — обясни инженерът.
— „Неизправности“ означава, че ще се взривят, така ли?
— Възможно е — призна инженерът.
— Страхотно — каза майор Накамура. — Задачата ми е да изведа това чудовище на седемнадесет мили над земята, а ти ми казваш, че не се знае кой ще излезе в орбита — аз или ракетата!
— Когато една такава ракета се взриви, ефектът не е кой знае какъв. Тя просто се разчупва на няколко парчета, които изгарят от само себе си.
— Предполагам, че от разстояние седемнадесет мили това наистина не изглежда кой знае какво — но я си представи какво ще стане, ако копелето се взриви на двадесет фута от моя F-15! — „Очаква ме едно дълго падане надолу“ — помисли си Зайо.
— Съжалявам, майоре. Този ракетен двигател е отпреди почти десет години. Никой не е проверявал дали са спазени условията за съхранение след присъединяването на двигателя към бойната глава. Проверихме го с рентгенови лъчи и ултразвук. Мисля, че е в изправност, но може и да греша — каза човекът от „Локхийд“. От наличните шест ASAT ракети в три бяха открити пукнатини в отсека за твърдото гориво. Останалите три бяха под въпрос. — Истината ли искате да чуете, или искате да ви излъжа нещо?
— Трябва да я изведете, майоре — каза заместник-командващият Тактическото въздушно командване. — Решението е ваше.
— Можем ли да я закрепим така, че двигателят да не се включи, преди да се отдалеча на достатъчно голямо разстояние?
— Колко време ще ви бъде необходимо? — попита инженерът.
Зайо обмисли скоростта и маневреността на самолета си на такава височина.
— Да речем десет или петнадесет секунди.
— Ще трябва да направя малки промени в програмата, но това няма да представлява проблем. Ще трябва обаче да се уверим, че ракетата ще запази достатъчна скорост, за да задържи необходимата за изстрелването й височина. Сигурна ли сте, че времето ще ви стигне?
— Не. Ще трябва да проверим това на симулатора. С колко време разполагаме за подготовка?
— Минимум два, максимум шест дни. Зависи от флота — отвърна генералът.
— Страхотно.
— Ето някои добри новини — обяви Толанд. — Един изтребител F-15 на ВВС летял над бърз конвой източно от Азорските острови. Два беъра се приближили в търсене на кораби и изтребителят свалил и двата. Това прави три за последните четири дни. Нападенията на „Бекфайър“, изглежда, са били прекратени.
— Какво е местоположението им? — попита полковникът.
Толанд прокара ръка по картата, сверявайки дължината и ширината с цифрите от телеграмата.
— Изглежда, че са някъде тук, а данните са отпреди двадесет минути.
— Какво ще кажете за танкерите им? — попита командирът на флотския изтребител.
— Не и за толкова кратко време.
— Можем да стигнем дотам с два изтребителя, ако ги снабдим с конформни резервоари, но това ни дава само двадесет минути на мястото, по-малко от пет на форсаж и десет минути резерва за обратното завръщане. — Командирът на изтребителя подсвирна. — Рисковано. Твърде рисковано. Ще трябва да забравим за това.
Иззвъня един телефон и командирът на базата го вдигна.
— Полковник Малори. Да… много добре, тръгвайте. — Той затвори. В стаята на дежурните, намираща се на половин миля оттам, се включиха алармените звънци. Летците изтребители се втурнаха към самолетите си. — Иван е решил спора ни, командир. Вашите радарни самолети докладват за силно заглушаване, което се насочва към нас от север.
Командирът изтича през вратата и скочи в един джип.