Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Ранд пристъпи през прага и спря. Не разпозна другия сплит, който бе сътворил Дашива, но въздухът сякаш забръмча от заплаха, от усещането, че наближава нещо неумолимо, че надвисва — все по-близо.
— Повиках те, Кацуан — каза Ранд. Той сплитове не изпреде. Гласът му беше достатъчно твърд и хладен и без тяхна помощ.
Зелената сестра седеше до една масичка с гергеф с бродерия в ръце и разтворена кошничка върху лакираната повърхност на масичката, пълна с гранчета яркоцветни конци. Беше си точно такава, каквато я помнеше. Същото властно, стегнато лице, увенчано в прибрана на дебела кифла сива като стомана коса, украсена с малки златни рибки и птички, звезди и месечини. Същите тъмни очи, които изглеждаха почти черни върху бледото й лице. Студени, проницателни очи. Луз Терин изхленчи и се скри някъде още щом я видя.
— Е — каза тя и лекичко постави гергефа на масичката, — трябва да кажа, че съм виждала къде-къде по интересни неща, и то без пари. След всичко, което съм чула вече за теб, момченце, най-малкото очаквах камбани да закънтят и гръмове да отекнат, фанфари да заехтят от небесата и да западат мълнии. — Тя изгледа невъзмутимо петимата мъже с каменните лица, способни да преливат — нещо достатъчно да накара всяка Айез Седай да трепне. Още по-невъзмутимо огледа Преродения Дракон. — Надявам се, че някой от вас поне ще пожонглира? — каза тя. — Или ще гълта огън? Винаги ми е харесвало да гледам как веселчуните гълтат огън.
Флин се изсмя късо, преди да се овладее, и дори тогава прокара длан през рехавата коса на темето си, сякаш се мъчеше да надвие смеха си. Мор и Хопвил се спогледаха едновременно озадачено и ядосано. Дашива се усмихна неприязнено и сплитът, който стискаше, се усили, чак докато Ранд не се озърна през рамо да види какво ли налита зад гърба му.
— Достатъчно е да знаеш че съм този, който съм. — каза й Ранд. — Дашива, всички, изчакайте ме отвън.
Дашива отвори уста сякаш да възрази. Това не влизаше в указанията на Ранд, но явно нямаше да слисат тази жена, не и по този начин. Поколеба се за миг и си тръгна, мърморейки под нос. Хопвил и Мор едва не се сблъскаха кой да излезе по-напред, поглеждайки накриво към Кацуан. Единствено Флин напусна с достойнство въпреки накуцването си. При това все още му беше смешно!
Ранд преля и един тежък, с гравиран на гърба леопард стол се понесе във въздуха от мястото си до стената и се превъртя на няколко пъти преди да се спусне леко като перце пред Кацуан. В същото време една тежка сребърна кана се понесе от дългата застлана маса в другия край на стаята и звънна, внезапно нагряла се; от гърлото й блъвна пара й каната се наклони, след което се завъртя бавно като пумпал, докато една сребърна чашка се носеше към нея и закръжи, за да улови изливащата се тъмна течност.
— Доста е горещо, струва ми се — каза Ранд и стъклата изскочиха от високите тесни прозорци. Лъхна леден вятър и в стаята нахлуха снежинки, а чашката се зарея навън през прозореца, после се върна и кацна право в ръката му, докато той сядаше. Да видим колко спокойна щеше да остане с един втренчен в нея луд. Тъмната течност се оказа чай, твърде силен, и толкова горчив, че зъбите му едва не изскърцаха, но достатъчно топъл. Кожата му настръхна от студените вихри, нахлули с вой в стаята, от които гоблените заплющяха като пряпорци, но той бе скрит под купола на Празнотата и усещаше всичко това е някак далечно, като с нечия чужда кожа.
— Лавровата корона е доста по-хубава от други — промълви с тънка усмивка Кацуан. Украшенията по косата й се полюшваха при всеки порив на вятъра и по кока й се развяха тънки сиви кичурчета, но единственото, с което реагира, бе да хване гергефа си преди да бъде отвян от масата. — Предпочитам това име. Но не можеш да очакваш от мен да ме впечатлят разни корони. Плескала съм по задниците двама от сегащите царуващи крале и три кралици. Не седящи, а правостоящи владетели, нали разбираш, след като свърша с тях, поне за ден-два, но си взимат поука. Но ти е ясно защо корони не ме впечатляват.
Ранд отпусна челюсти. Да скърца със зъби нямаше да е от полза. Той ококори очи, надявайки се, че така ще изглежда повече безумен, отколкото ядосан.
— Повечето Айез Седай избягват Слънчевия палат — каза й той. — Освен онези, които ми се заклеха във вярност. И онези, които държа в плен. — Светлина, ами с тях какво да прави? Докато Мъдрите поне ги държаха да не му се пречкат, всичко беше наред.
— Айилците, изглежда, смятат, че мога да идвам и да си отивам когато пожелая — промълви тя разсеяно и огледа гергефа в ръката си, сякаш се замисли дали отново да не се залови с везането. — Въпрос на малко помощ, която оказах на едно момче. Въпреки че не мога да кажа дали някой освен майка му ще сметне, че я заслужава.