Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
В петък следобед една от секретарките дойде при него и го извика навън. Двама господа го чакали в приемната, каза му тя със смях и повдигна вежди. Беше Нанси — русо момиче, което обичаше да се занася с всички.
— Господа? — попита Робърт и се изправи. Беше се досетил.
— Не, ченгета — отговори Нанси. — Да са ти налагали глоби напоследък?
На лицето на Робърт се появи нещо като усмивка.
Прекоси чертожната, минавайки по пътеката между дългите маси с луминесцентни лампи. Липенхолц и Макгрегър го чакаха прави в остъкленото фоайе. Същите двама, с които бе говорил в понеделник вечерта. Липенхолц и Макгрегър. Странно как имената им си подхождаха.
— Добър ден — каза Липенхолц.
— Добър ден.
Липенхолц обиколи с поглед празното фоайе, сякаш за да се увери, че никой не ги чува.
— Все още не сме намерили трупа — ако има такъв, — но продължаваме да търсим и смятаме, че ще го открием. Сега от вас искаме да ни кажете съвсем точно какво се случи онази вечер — подхвана той бавно, с увещаващ глас. — В най-лошия случай това е непредумишлено убийство. Уинкуп ви е нападнал. Вярваме ви, че е било така, защото сте имали среща с мис Тийролф в седем и половина и защото знаем, че Уинкуп обича да се бие с хора, които не са му симпатични. Дотук добре. Сега обаче искаме да научим бутнахте ли го в реката, или не? — Говореше почти шепнешком.
— Казах ви точно какво се случи — отговори Робърт също толкова тихо. — Нямам какво да добавя. Той падна в реката и аз го измъкнах веднага. След това не сме се били. Оставих го седнал на земята. Може да е станал и да се е подхлъзнал обратно в реката. Не знам.
— Защо сте толкова притеснен?
— Не съм притеснен.
— Тази сутрин говорихме с бившата ви съпруга, мистър Форестър — каза Липенхолц. — Тя ни разказа някои неща за вашия, как да кажа, характер.
Робърт потърси кутията с цигари в джоба си.
— Като например?
— Като например, че сте ексцентричен. Със склонност към насилие. Смятате ли, че това е вярно?
Робърт изгаси кибритената клечка и я хвърли в саксията до асансьора.
— Бившата ми съпруга може да ви наговори много неща за мен. Когато двама души се разведат, отношенията между тях не са винаги много приятелски, както знаете. — Двамата го гледаха втренчено с решителните си, но както му се стори, немного интелигентни погледи. Толкова по-зле за него самия, помисли си Робърт. — А що се отнася до насилието, Уинкуп беше този, който ме нападна.
— Да, но да не би вие да сте взели някое дърво от земята и да сте го праснали здравата по главата? — попита Липенхолц.
— Бихме се с юмруци — отговори Робърт търпеливо.
Липенхолц кимна и погледна Макгрегър.
— Как се запознахте с мис Тийролф?
Макгрегър отгърна бележника на нова страница.
— Какво значение има това? — попита Робърт.
— Може и да има. Бихте ли ни казали? — отвърна Липенхолц с окуражителна усмивка.
Робърт сви рамене.
— Не виждам какво отношение има това…
— Мис Тийролф също не пожела да ни каже как сте се запознали. Защо, мистър Форестър? Говорихме с нея тази сутрин. Какво толкова тайно има в това?
Робърт се питаше как ли е реагирала Джени на този въпрос. Не беше достатъчно сигурен, за да отговори небрежно: „Чрез една обща позната. Едно момиче на име Рита.“ Робърт дори не знаеше как изглежда Рита.
— Жена ви ни разказа една история — продължи Липенхолц. — Уинкуп и бил казал, че около къщата на мис Тийролф се навъртал някакъв човек. Известно време отвън се чували шумове. След това, когато сте се запознали, шумовете престанали. Да не би да сте се запознали по този начин?