Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Във вторник вестниците заговориха и за Робърт. Описаха боя между двамата и изтъкнаха, че причината била ревността на изоставения годеник. Обвиняваха Грег, че е започнал пръв, а за поведението на Робърт можеше само да се гадае и нямаше да е изключено, мислеше си Робърт, читателите да предположат, че той е влюбен в Дженифър Тийролф и е изместил Грег от сърцето й.

Във вторник Джак Нилсън дойде при него. В понеделник го беше попитал за насиненото око и разцепената горна устна и Робърт му описа случилото се, опитвайки се да го представи във възможно най-весела светлина, как срещнал в една тъмна уличка бившия приятел на Джени, който бил доста по-як от него. Във вторник сутринта Джак вече беше прочел историята във вестника. Робърт му разказа как Грег седял на брега, когато той си тръгнал.

— Случаят е точно такъв, какъвто го описват във вестниците — каза Робърт. — Трябва да кажа, че не се опитват да изопачат нещата.

— Как така да ги изопачат? — попита Джак.

— Ами биха могли съвсем спокойно да кажат, че аз съм го бутнал в реката и сега не искам да си призная.

— Хм, да. Но падне ли нещо в реката, то винаги се появява отново. Може да е в Трентън, може да е по-близо, но тялото винаги се изхвърля. Попитай Скрийвър. Разказвал ли ти е как…

— Да, каза ми — отговори Робърт. Чувал беше историята за трупа на стареца, който бил изхвърлен в задния двор на Скрийвър.

— Не се притеснявай — успокои го Джак. — Сигурно се крие у някой приятел просто за да ти създаде неприятности. Или за да те ядоса. Щом е способен да се сбие за такова нещо… — Джак поклати глава.

— А и аз нямам никакви намерения спрямо Джени — каза Робърт. — Всичко това е толкова безсмислено.

— Чувал съм за Уинкуп. И преди се е бил с някакви момчета, които му откраднали гаджетата. Имало е такова нещо, нали?

— Да. Явно нищо не остава скрито.

— В малките градчета не остава — усмихна се Джак. — Какво мисли Джени за всичко това?

— Доколкото знам, мисли, че Грег се е запил някъде.

Тази седмица атмосферата се промени. Грег не се появи. От реката се чуваше настойчивият вой на сирените, понякога през деня, понякога през нощта и Робърт се събуждаше. Не търсят непременно Грег, повтаряше си той. Обикновено сирените свиреха два или три пъти седмично, но сега се чуваха всяка нощ и Робърт смяташе, че воят им е свързан с усилията да се издири Грег. На два пъти вестниците описаха дрехите, с които е бил облечен — сиво палто, тъмен костюм (откъде знаят как е бил облечен, чудеше се Робърт), а след като изчерпаха източниците си на информация за Грег, приятелите и родителите му, започнаха да повтарят онова, което вече бяха казали: „Надяваме се и се молим“, казваше просълзената майка на Грег; „Един от най-добрите ми приятели“, поклащаше тъжно глава Чарлс Мичъл от Ритърсвил, сякаш нямаше никакво съмнение, че Грег не е между живите. Нищо не се случи в завода, никой не му задаваше въпроси, но Робърт имаше чувството, че колегите му странят от него и изчакват да видят какво ще стане и че всички, с изключение на Джак Нилсън, тайно се надяват полицията да открие тялото. В четвъртък вечерта Робърт отмени срещата си с Джени: позвъни й в шест часа вечерта и й каза, че му се налага да поработи, което беше вярно, но Джени се разсърди. Половин час преди това Ники му се беше обадила и го бе попитала с леко пийнал и доста нахален тон: „Е, Боби, сега пък в какво се забърка? В едно малко убийство може би?“ Накрая той затвори телефона, след като се бе опитал да й обясни какво се бе случило и тя бе заглушила думите му със смеха си. През нощта сирените продължиха да вият от реката. Робърт не можа да заспи и взе приспивателно — първата таблетка от шишенцето, което Джени му бе дала.