Спомен за светлина

Всичко с него щеше да е наред, нали? Тя беше дъщеря на войник и жена на войник. Знаеше, че не бива да се тревожи прекалено. Но човек не може да не се тревожи поне малко. Точно Перин я беше предложил за пазителка на Рога.

Зачуди се разсеяно дали не го беше направил, за да я задържи по-далече от бойното поле. Нямаше да е ужасно против, ако бе направил точно това, макар че никога нямаше да му го каже. Всъщност, щом свършеше всичко това, щеше да му намекне, че е обидена, и да види как ще реагира. Трябваше да знае, че тя няма да търпи да стои отзад и да я глезят, макар истинското й име да намекваше за обратното.

Подкара фургона - той беше първият от кервана - по моста Джюалде извън Тар Валон. Някъде по средата мостът се разтърси. Конете затупаха с копита и замятаха глави, а Файле ги забави и погледна назад. Гледката на люшкащите се сгради в Тар Валон й доказа, че не само мостът трепери. Беше си земетръс.

- Трябва да се махнем от моста, лейди Файле! - извика Олвер.

- Мостът е твърде дълъг, за да стигнем до другата страна преди това да свърши - отвърна спокойно Файле. Беше преживявала земетресения в Салдеа. - В по-голяма опасност ще сме в суматохата, отколкото тук. Този мост е работа на огиерите. Тук сигурно сме на по-сигурно, отколкото на твърда земя.

Всъщност земетресението свърши, без и един камък да се откърти от моста, и Файле овладя конете и отново подкара напред. По волята на Светлината щетите от труса в града не бяха големи. Тя не знаеше дали земните трусове са обичайни тук. След като Драконова планина бе наблизо, все трябваше да има трусове от време на време, нали?

Все пак земетресението я обезпокои. Хората говореха, че земята става нестабилна, че ръмженето й не отстъпва на мълниите и гръмовете в небето. Чула беше не едно описание на пукнатините като паяжини, които се появявали в скали - чисто черни и сякаш продължавали до безкрай.

Щом керванът напусна града, Файле спря фургоните до няколко наемнически банди, чакащи реда си при една Айез Седай за Пътуване. Не можеше да си позволи да иска предимство - трябваше да не се набива на очи. Тъй че, колкото и да беше изнервящо, се отпусна на капрата и зачака.

Керванът й беше последният на опашката за деня. Най-сетне Аравайн дойде при фургона й и Олвер се смести да й направи място, а тя го потупа по главата. Много жени реагираха така на Олвер, а той _наистина_ изглеждаше толкова невинен повечето пъти. Файле не беше убедена. Изгледа го с присвити очи, щом се гушна до Аравайн. Мат явно имаше силно влияние върху детето.

- Доволна съм от този товар, милейди - каза Аравайн. - Платнището ще стигне за палатки над главите на повечето хора в армията. Ще ни трябва и кожа обаче. Кралица Елейн натовари хората си с тежки преходи и много ще искат нови ботуши.

Файле кимна разсеяно. Отпред се отвори портал към Мерилор и тя видя събиращите се все още армии от другата страна. През последните два дни бавно бяха докретали дотам, за да ближат раните си. Три фронта, три разгрома, по-големи или по-малки. Светлина. Идването на шараите беше опустошително, както и измяната на Великите капитани, сред тях - и собственият й баща. Армиите на Светлината бяха загубили над една трета от силите си.