Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Никой не може по-хубаво от мен — отговори Ал. На площадката отново засвири оркестърът. Ал потропваше с крак в такт. — Да вървим — рече той.
Една въздебела жена подаде глава от палатката и се намръщи, като го видя.
— Върви си по пътя — злобно каза тя. — Дъщеря ми отдавна е дала дума. Скоро ще я женим, тия дни ще дойде мъжът й да я вземе.
Ал тарикатски смигна на момичето и отмина, потропвайки в такт с музиката, кършейки рамене и въртейки ръце. А момичето втренчено гледаше подир него.
Бащата остави чинията си и стана:
— Да вървим, Джон. — И обясни на майката: — Искаме да поговорим с този-онзи, да разберем има ли някъде работа. — И те тръгнаха към къщичката на управителя.
Том обра с хляб останалия по чинията сос от яхнията и лапна залъка, после подаде чинията на майка си. Тя я топна в кофата с вряла вода, изплакна я и я даде на Роуз от Шарън да я изтрие.
— А ти няма ли да ходиш на танците? — попита майката.
— Непременно ще отида — отговори той. — Избраха ме в Комисията. Ще забавляваме някакви си гости.
— Вече те избраха? — учуди се майката. — Сигурно защото се хвана на работа.
Роуз от Шарън пъхна изтритата чиния в сандъка. Том посочи към нея:
— Ех, че дебела е станала!
Сестра му пламна и взе от майка си друга чиния.
— Защо не! — каза майката.
— И от ден на ден все по се разхубавява — продължи Том.
Роуз от Шарън пламна още повече и наведе глава.
— Престани — измърмори тя.
— А защо да не се разхубавява? — рече майката. — Младичките жени, когато са в положение, винаги стават по-хубави.
Том се разсмя.
— Ако продължава все така да дебелее, ще трябва да кара корема си с количка.
— Престани, моля те — каза Роуз от Шарън и влезе в палатката.
Майката тихо се разсмя:
— Защо я дразниш?
— Но това й харесва — рече Том.
— Знам, че й харесва, и все пак не бива да я закачаш. И без това й е мъчно за Кони.
— Е, отдавна трябваше да се откаже да мисли за него. Той сигурно вече учи за президент на Съединените щати.
— Остави я, не я закачай. Нали знаеш, че не й е леко.
Уили Итън се приближи до палатката, усмихна се широко и попита:
— Ти ли си Том Джоуд?
— Да.
— Аз ще ръководя забавлението. Ще имаме нужда от теб. Говориха ми за тебе.
— Добре, с удоволствие — каза Том. — Запознайте се — това е майка ми.
— Здрасти — рече Уили.
— Много ми е приятно.
Уили каза:
— Ще те сложим първо на вратата, а после ще се преместиш на площадката. Трябва да огледаме гостите още с влизането им, та веднага да ги разберем какви са. С теб ще бъде още един дежурен. А после ще отидеш да танцуваш — и си отваряй очите на четири.
— Добре, дадено — рече Том.
Майката се обезпокои:
— А нима очаквате нещо неприятно?
— Не, мадам — отвърна Уили. — Нищо такова не очакваме.
— Да, нищо — потвърди Том. — Да вървим. Е, ще се видим на танците, майко. — Двамата бързо закрачиха към главния вход.
Майката сложи измитите съдини на сандъка.
— Излизай — извика тя и като не получи отговор, повтори: — Излизай, Розашарн.
Дъщерята излезе от палатката и отново се залови да изтрива съдините.
— Той се шегува.
— Знам. Нищо. Само че ми е неприятно, когато ме гледат.
— Е, няма какво да се прави. Ще те гледат. Нали хората обичат да се заглеждат в младите жени, когато са бременни — приятно и весело им е. Ти няма ли да ходиш на танците?
— Мислех да ходя, пък сега не знам. Иска ми се и Кони да е тук. — Тя повтори високо: — Майко, искам да си дойде. Не мога повече така.
Майката втренчено я погледна.
— Знам — каза тя. — Гледай само, Розашарн… да не посрамиш семейството.
— Няма, майко.
— Да не ни посрамиш. И без това ни е трудно, пък ако се и посрамим…
Устните на дъщерята затрепериха.
— Аз… аз няма да отида на танците. Не искам… Майко, помогни ми! — Тя се отпусна на сандъка и закри лице с ръце.
Майката изтри ръцете си с кухненската кърпа, приклекна пред дъщеря си и погали косите й.
— Ти си ми добричка — каза тя. — Винаги си била добричка. Няма да те оставя така. Не се тревожи. — Тя заговори оживено: — Знаеш ли какво ще направим с тебе? Ще отидем на танците, ще седнем настрана и ще гледаме. Ако някой те покани, ще кажа, че не бива да танцуваш. Ще кажа, че не ти е добре. Ще послушаш музиката, ще погледаш хората.