Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Помня… това беше отдавна… танците в училище. Луната едра и плува на запад. А аз и той излязохме да се поразходим. Вървяхме и мълчахме — и двамата със замрял дъх. Дума не продумахме. И след малко видяхме пред нас купа сено. Отидохме до нея и легнахме. Видя ли? Този тексасец се измъкна със своята девойка в тъмнината — мислят, че никой не ги е забелязал. Ех! И аз бих се измъкнала с него. След малко ще изгрее луната. Видях как баща й понечи да тръгне след тях, ала се върна. Той си знае. Не можеш да спреш есента — тя си идва, когато й дойде времето, не можеш да спреш и сока в дървото — така и това. А луната след малко ще изгрее.
Изсвирете още нещо… изсвирете някоя старинна балада, да кажем, „Вървях по улиците на Ларедо“.
Огънят загасва. Нека — вече няма защо да гори. Старицата-луна скоро ще изгрее.
Край напоителния канал говореше един проповедник и хората крещяха с ужасни гласове. Проповедникът се разхождаше напред-назад като тигър, шибайки своето паство с гласа си, и хората виеха и стенеха. Той не сваляше от тях очи, изпитваше ги с поглед, вършеше с тях каквото си искаше; и когато те всички се поваляха с гърчове на земята, той отиваше до всеки, с един замах вдигаше треперещото конвулсивно тяло, извикваше: „Приеми го, господи!“ — и хвърляше богомолеца във водата. И когато вече всички миряни стояха до кръст във водата, гледайки изплашено своя учител, той падаше на колене и се молеше за тях, молеше бога всички мъже и жени да бъдат осенени от благодат и да се валят по земята със стенания. А хората с измокрени дрехи го гледаха, сетне излизаха на брега — с обувки, пълни с вода, които бълбукат и жвакат — и тръгваха назад към лагера, към палатките, разговаряйки помежду си тихо и слисано.
Осени ни благодат, казваха те. Сега сме чисти като сняг. Никога вече не ще грешим.
И децата — уплашени, мокри — си шепнеха: Осени ни благодат. Занапред не ще грешим. Ех! Ако знаех всички грехове на света, до един щях да ги опитам!
Преселниците се задоволяваха скромно с всяко развлечение, което им предлагаше пътят.
Двадесет и четвърта глава
В събота сутринта в пералнята беше пълно. Жените перяха рокли — басмени розови, памучни на цветчета — и ги простираха на слънце, опъвайки ги с ръце, за да не се нагърчат. Около пладне лагерът се оживи, хората се засуетиха. Вълнението се предаде и на децата и те зашумяха повече от друг път. Към четири часа почнаха да ги къпят и през времето, когато ги прибираха едно след друго, укротяваха и повеждаха да ги мият, шумът на мястото за игра стихна. След час и нещо децата, добре измити, бяха пуснати на свобода със строга поръка да не се цапат и те заскитаха печално из лагера като вдървени в непривично чистите си дрехи.
На голямата открита танцова площадка се суетеше специална комисия. Всеки къс електрическа жица се реквизираше. С тази цел бе прегледан и градският боклук, а изолирбандът беше ценна находка в сандъците с инструменти. И ето че снадената, съставена от няколко къса жица — с гърла на бутилки вместо изолатори, — бе прокарана до танцовата площадка. Вечерта площадката за пръв път щеше да бъде осветена с електричество. Като свършиха към шест часа работа или търсенето на работа, в лагера почнаха да пристигат мъжете и в кабинките с душове нахлу нова вълна. Към седем часа всички бяха успели да се навечерят и да се преоблекат: с опрани комбинезони, чисти сини ризи, а някои и с прилични черни костюми. Момичетата бяха вече облекли щампосаните си рокли — чисти, без никакви гънки, — оплели косите си на плитки, завързани с панделки. Жените загрижено поглеждаха семействата си и миеха съдините след вечерята. Струнният оркестър, заобиколен от двойна стена деца, репетираше танцовата програма. Навсякъде цареше вълнение и суетня.
В палатката на Езра Хюстън, председател на Главната комисия, състояща се от пет члена, имаше заседание. Хюстън — висок, слаб, със загоряло от вятъра лице, с остри като бръсначи очи — говореше с членовете на Комисията, представители на петте санитарни постройки.
— Предупредиха ни. Сега знаем, че те искат да направят скандал по време на танците.
Обади се един късокрак дебеланко от постройка номер три:
— Трябва да ги пребием от бой, да им дадем да разберат!
— Не — възрази Хюстън. — Те само това чакат. Не, драги. Ако успеят да предизвикат бой, ще доведат полицаи и ще заявят, че безчинствуваме. Така направиха на други места. — Той се обърна към мургавия младеж с тъжното лице, представителя на постройка номер две: — Е, какво, събра ли момчетата? Ще поставиш ли охрана край оградата — та никой да не се вмъкне?