Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

— Правилно си постъпил.

Почна да се смрачава; в сгъстяващия се здрач оркестърът, който репетираше танците, сякаш свиреше все по-силно и по-силно. Блеснаха крушките, двама мъже огледаха наставената от късове жица. Децата още по-гъсто се струпаха около музикантите. Един младеж с китара тихо свиреше блуса „Родни поля“ и при втория припев подеха мелодията три устни хармоники и една цигулка. Към площадката от всички страни прииждаха хора, мъжете с чисти сини комбинезони, жените — с басмени рокли. Те наобиколиха площадката и спокойно зачакаха началото на танците, застанали под ярките крушки, които осветяваха лъскавите им, съсредоточени лица.

Целият район на лагера беше заобиколен с висока телена ограда и край нея на разстояние петдесет фута60 един от друг седяха на тревата пазачите и чакаха.

Почнаха да пристигат и гости. Дребни фермери със семействата си, преселници от други лагери. На вратата всеки казваше презимето на познатия, който го бе поканил.

Оркестърът засвири един народен танц — сега вече високо, защото репетицията бе свършила. Праведниците седяха край палатките си, оглеждайки се настрани със смръщени, презрителни погледи. Те не разговаряха помежду си, а бодърствуваха на стража и с целия си вид показваха, че осъждат всички тези греховни дела.

Рути и Уинфийлд набързо изгълтаха оскъдната вечеря и тръгнаха към площадката. Майката ги върна обратно, вдигна нагоре брадичките им, за да види не са ли мръсни носовете им, надникна в ушите им и им каза да отидат в санитарната постройка да си измият ръцете. Но те се изхитриха да постоят няколко минути зад клозетите, после се завтекоха към площадката и се смесиха с тълпата деца, наобиколила оркестъра.

Ал се навечеря, взе бръснача на Том и изгуби не по-малко от половин час за бръснене. Той се изми, намокри правата си коса, среса я назад и облече тесен вълнен панталон и раирана риза. Издебнал момент, когато в умивалнята нямаше никой, Ал погледна в огледалото и си хвърли очарователна усмивка, после се обърна настрана, опитвайки се да види как изглежда усмивката му в профил. Той сложи на ръкавите си червени ластици и облече тясното си сако. Сетне изтри жълтите си обувки с парче тоалетна хартия. В тази минута в умивалнята влезе някой. Ал изскочи навън и напето закрачи към танцовата площадка, шарейки наляво и надясно с очи, за да открие някое интересно момиче. Пред една палатка близо до площадката седеше хубавичка блондинка. Ал се приближи и разкопча сакото си, за да се вижда по-добре ризата му.

— Ще ходиш ли на танците? — попита той.

Момичето извърна очи и нищо не му отговори.

— Нима не може да си поприказваме с теб поне мъничко? Да отидем да потанцуваме, а? — И Ал добави небрежно: — Мога да танцувам валс.

Момичето вдигна плахо очи към него и каза:

— Голяма работа! Всички могат да танцуват валс.