Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Хюстън стана. Светлите му като стомана очи гледаха строго.

— Слушай, Уили. Не бива да ги бият. До вратата ще има помощник-шерифи. Ако пуснете някому кръв, ще ви приберат.

— Всичко сме обмислили — каза Уили. — Ще ги изкараме от задната страна в полето. А после някои от момчетата ще гледат те да не се върнат обратно.

— На думи излиза чудесно — рече загрижено Хюстън. — Е, Уили, гледай нищо да не се случи. Ти ще отговаряш. Не бива да ги бият. Нито пръчки, нито ножове, нищо такова да не се пуска в ход.

— Слушам, сър — каза Уили. — Няма да оставим следи.

Хюстън все още се съмняваше.

— Някак не мога да ти се доверя, Уили. Ако непременно ви се иска да ги набиете, бийте ги така, че да няма кръв.

— Слушам, сър.

— А сигурен ли си в твоите момчета?

— Да, сър.

— Добре тогава. В случай че не можете да се справите сами — аз ще бъда също на площадката, в десния край.

Уили шеговито му отдаде чест и излезе.

Хюстън каза:

— Не зная как ще мине всичко. Надявам се, че момчетата на Уили няма да убият никого. И за какъв дявол сме им потрябвали на тези помощник-шерифи? Защо не оставят лагера на спокойствие?

Тъжният младеж от постройка номер две рече:

— Аз бях в един лагер на Поземлено-скотовъдната компания. И вярвате ли — там на всеки десет души имаше по един помощник-шериф! А водопроводен кран — един на около двеста души.

— Велики боже, той ще ми разправя на мен! — възкликна късокракият дебеланко. — Та аз самият дойдох оттам. Колибите са една до друга — по трийсет и пет на ред, а зад всяка има по още четиринайсет. Ала нужниците са само десет. Воня — на цяла миля мирише! Един помощник-шериф ми разправи всичко; каза: „Да бъдат проклети тези правителствени лагери! Дай на хората, макар веднъж гореща вода и после все такава ще искат. Дай им ватерклозети, те и клозети ще искат. Каквото покажеш на проклетия оки, той на всичко е готов да се полакоми. При тях, в лагерите, стават червени митинги. Всеки негодник ламти за помощ.“

Хюстън попита:

— И никой ли не му плати за това?

— Не. Един момък му рече: „Какво значи помощ?“ — „Не знаеш ли какво? То е това нещо, в което ние, данъкоплатците, влагаме пари, а го получавате вие — разни оки.“ А онзи му отговори: „Ние също плащаме данъци върху продуктите, върху газта, върху тютюна. Правителството купува от фермерите памук по четири цента фунтът59 — нима това не е помощ? Железопътните линии и параходните компании получават заеми от правителството — нима това не е също помощ?“ А помощник-шерифът отговори: „Те вършат полезна работа.“ Но нашият не му се дава: „А ако не бяхме ние, кой щеше да ви прибира реколтите?“ — Дебелият огледа всички в палатката.