Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Дойс, дотам ли се стигна накрая, че да се остави изобретението да се разбие и да потъне заедно с бог знае още колко такива като него, или трябва да се започне отново?

— Да, ето докъде я докараха след дванадесет години благородниците и джентълмените.

— Чудесни хора, наистина! — горчиво каза Кленъм.

— Обикновена история — отвърна Дойс, — не бива да се считам мъченик, когато съм само един от многото.

— Да го изоставиш или да започнеш отново — замислено каза Кленъм.

— Това е същината на въпроса — каза Дойс.

— Тогава, приятелю — извика Кленъм, скокна и грабна загрубялата от труд ръка, — ще започнем отново!

Дойс погледна тревожно и отговори необичайно бързо:

— Не, не! По-добре да го изоставим. Много по-добре да го изоставим. Някой ден все ще се чуе за него. Аз мога да го изоставя. Ти забравяш, мили Кленъм, че вече съм го изоставил. Всичко е свършено.

— Да, Дойс — отвърна Кленъм, — признавам, че е свършено дотолкова, доколкото се отнася за твоите усилия и неуспехи, но не и за моите. Аз съм по-млад от тебе, кракът ми е стъпвал само веднъж в това неоценимо министерство и аз представлявам нова партия за тях. Хайде, сега аз ще си опитам късмета. Ти ще продължаваш да си гледаш само работата, както досега, а пък аз освен досегашната ми работа ще се опитам (за мен това ще е лесно) да извоювам обществено признание за тебе. И обещавам ти, че няма да ти проговоря за това, докато не мога да ти съобщя за някакъв успех.

Дениъл Дойс се съгласи неохотно и многократно настоя да изоставят въпроса. Естествено беше обаче постепенно да се остави да го убедят и да отстъпи пред Кленъм. И той наистина отстъпи. Така Артър поде наново дългата и безнадеждна задача да се опита да постигне успех в Министерството на разтакането.

Чакалните на това учреждение скоро свикнаха с присъствието му и разсилните го канеха там също, както въвеждаха джебчиите в полицейските участъци, с тази разлика, че задачата на последната обществена служба беше да задържи джебчията, докато целта на Министерството на разтакането беше да се отърве от Кленъм. Той беше решен обаче да се държи здраво за великото учреждение и затова започна наново целия труд по попълването на формуляри, кореспонденция, протоколи, съставяне на меморандуми, подписване, контраподписване, контра-контраразписване, напред и назад, странични кръстосани и зигзагообразни справки.

Тук се прояви една особеност на Министерството на разтакането, за която не е споменато досега в настоящата история. Когато това великолепно Министерство загазеше и някой разгневен член на парламента, когото по-дребните Барнакловци едва ли не считаха за съдружник на дявола, го нападнеше не въз основа на един отделен случай, но като отвратителна и изцяло объркана институция, тогава благородният или най-достолепен Барнакл, който го представляваше в Камарата, нанасяше такъв удар на този депутат, че просто го разсичаше на две с някое изявление върху количеството на работа (за спъване на работата), извършена от Министерството на разтакането. Тогава този благороден или достолепен Барнакл вземаше в ръка лист хартия с няколко цифри на нея и поискваше разрешение да ги представи на вниманието на Камарата. След това пък по-дребните Барнакълчета се провикваха, според дадените им нареждания: „Браво! Браво!“ И „Чети!“ Тогава благородният или достолепен Барнакл даваше да се види, сър, от този незначителен документ, който, според него, можел да убеди дори един извратен ум (подигравателен смях и одобрителни възгласи от дребосъка Барнакл), че през краткия период на последното финансово полугодие това много клеветено учреждение (ръкопляскания) е написало и получило петнадесет хиляди писма (бурни ръкопляскания!), направило двадесет и четири хиляди протокола (още по-бурни ръкопляскания!) и тридесет и три хиляди петстотин и седемдесет меморандума (бурни ръкопляскания и викове „браво“). И нещо повече, един изобретателен джентълмен, който имал връзки с учреждението и самият бил ценен обществен деятел, му направил услугата да изработи интересна калкулация на консумацията на канцеларска хартия през същия период. Тя съставляваше част от същия кратък документ и от нея той извлече забележителния факт, че листовете за заявление, които учреждението употребило в служба на обществото, биха павирали тротоарите от двете страни на Оксфорд Стрийт от край до край, като остане и още четвърт миля за парка (бурни ръкопляскания, викове „браво“ и смях). А пък що се касае до восъка — червения восък, — употребено е достатъчно да опънат от него елегантна гирлянда от Хайд Парк Корнър до Главната поща. След това сред изблик на аплодисменти благородният или най-достолепен Барнакл си сядаше на мястото и оставяше по бойното поле обезобразени части от тялото на депутата. Неговото унищожаване служеше за пример и след това никой нямаше вече дързостта да намекне, че колкото повече дейност проявяваше Министерството на разтакането, толкова по-малко работа се свършваше и че най-голямото добро, което то би могло да направи на нещастното общество, би било да не върши нищо.