Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Валора… — Учената Треган куцукаше към тях. — Валора, недей, не пипай…
Джийн заудря по палубата и закрещя. Треган коленичи до обгорялата Езри и извади кинжал от ножницата на колана си. Локи се смая, щом забеляза стичащите се по страните й сълзи.
— Валора… — рече тя. — Вземи това. Тя вече е мъртва. Тя има нужда от теб, в името на боговете.
— Не! — изплака Джийн. — Не, не, не…
— Валора, погледни я, по дяволите! Не може вече да й се помогне. Всяка секунда за нея е час и тя се моли за кинжала.
Джийн грабна ножа от ръката й, избърса очи с ръкава си и потръпна. Като дишаше дълбоко, въпреки ужасната миризма на изгоряло, просмукала въздуха, той замахна с ножа към нея, разтресен от ридания като паралитик. Треган хвана ръцете му, за да не треперят. Локи затвори очи.
А после всичко свърши.
— Съжалявам… — рече Треган. — Прости ми, Валора. Не знаех… Не знаех какво е това нещо в ръцете на Утгар. Прости ми.
Джийн мълчеше. Локи отново отвори очи и го видя как става, сякаш в унес, едва удържащ риданията си, все още с камата в ръка. Вървеше и сякаш не забелязваше, че битката продължава да кипи зад него. Вървеше право към Утгар.
17
Още десетима Орхидеи паднаха на носа, докато ги спасяваха — по заповед на Замира те бутаха с всички сили „Владетелят“ с копия, куки и алебарди, за да изтласкат бушприта и въжетата му по-далеч от „Орхидеята“, а оцелелите моряци на Роданов на носа се бореха като демони да избягат. Но с помощта на Мумчанс успяха и двата тежко пострадали кораба най-сетне се откъснаха един от друг.
— Всички на палубата! — извика Замира и от усилието й се зави свят. — Всички на палубата! Хващайте въжетата! Обърнете ни на запад, вятърът да ни духа отзад! Пожарникарите, в трюма! Занесете ранените на кърмата при Треган! — Ако предположим, че Треган е жива, ако предположим… много неща. По-късно щяха да скърбят. Трудностите не бяха свършили.
Роданов не се бе включил в последното нападение над „Орхидеята“. За последно Замира го видя да тича към кърмата и да си пробива път с бой през пламъците към руля. Дали в последно напразно усилие да спаси кораба си, или да унищожи нейния, то той се бе провалил.
18
— Помощ! — прошепна Утгар. — Помощ, извади я. Не мога да я стигна.
Едвам мърдаше, а погледът му се беше изцъклил. Джийн коленичи, взря се в него, замахна и заби камата в гърба му. Утгар вдъхна стъписан. Джийн заби ножа отново и отново, и отново. Локи го гледаше. Докато не остана съмнение, че Утгар е издъхнал, докато гърбът му не се покри с рани, докато Локи най-сетне не посегна и стисна китката му.
— Джийн…
— Не помага! — възкликна невярващо Джийн. — Богове, не помага!
— Знам — промълви Локи. — Знам.
— Защо не я спря? — Джийн се хвърли върху Локи, стисна го за гърлото и го повали на палубата. Локи се задави, опита се да се съпротивлява, но това му помогна точно колкото очакваше. — Защо не я спря?!
— Опитах. Тя те блъсна върху мен. Беше наясно как ще постъпим, Джийн. Знаеше. Моля те…
Джийн го пусна и се дръпна също тъй бързо, както беше нападнал.
— О, богове, прости ми! Прости ми, Локи.
— Винаги — отвърна Локи. — Джийн, толкова, толкова съжалявам… Не бих… не бих позволил това да се случи за нищо на света. За нищо на света, чуваш ли ме?
— Да — промълви приятелят му, зарови лице в шепи и не каза нищо повече.
На югоизток пожарът на борда на „Владетелят на ужаса“ оцветяваше морето в червено. Мачтите и платната горяха, овъглено платно се сипеше като вулканична пепел по вълните, огънят поглъщаше корпуса и най-сетне се превърна в планина от дим и пара, когато овъгленият кораб потъна под водата.
— Равел! — Дракаша хвана Локи за рамото и го извади от унеса му. — Помогни ми, ако можеш. Аз…
— Добре съм. — Локи се изправи със залитане. — Мога да помогна. Но може би… не закачай Жером…
— Да — отвърна тя. — Равел, имаме нужда от…
— Стига, Замира. Стига с тези Равел това, Коста онова. Пред екипажа да. Но за приятелите съм Локи.
— Локи — повтори тя.
— Локи Ламора. Не го… Их, то пък на кого да го кажеш, по дяволите? — Той постави длан върху нейната и двамата изведнъж се прегърнаха.
— Съжалявам — прошепна той. — Езри, Насрин, Малакасти, Гуилем…