Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Идрена беше мъртва. Проклятие, тя, негов помощник-капитан от пет години, лежеше на кървавата палуба. Беше си пробил път до нея с боздугана — разцепваше щитове, отблъскваше копия. Поне половин дузина Орхидеи го нападаха, но той отвърна достойно — събори Дантиер през борда. Но тук беше твърде тясно за бой, вълните лашкаха корабите, а защитата му беше твърде рехава. Замира бе пострадала тежко, но в този решителен сблъсък той бе възпрепятстван. Липсата на бой на кърмата на „Орхидеята“ означаваше, че и участта на лодките най-вероятно бе същата. Гадост. Поне половината му екипаж бе загинал. Време беше да извади втората си изненада и призивът му да прекратят битката бе сигналът за нея. Хайде, всички — последна игра, последна ръка, последно раздаване на картите.
— Замира, не ме карай да унищожа кораба ти!
13
— Върви по дяволите, клетвопрестъпнико и кучи сине! Давай, опитай пак, ако има още желаещи от екипажа ти да пукнат набързо!
Локи бе оставил Джабрил, Мумчанс и помощника му — заедно с фенерите на смъртта, както предполагаше — да пазят кърмата, и двамата с Джийн изтичаха напред в странно опразнилия се от стрели въздух, покрай купчините мъртви и ранени. Учената Треган ги задмина, тропайки с дървения си крак по дъските. Влачеше Раск подире си с една ръка. В средата на палубата Утгар дърпаше с кука нагоре решетката на главния товарен люк. В нозете му имаше кожена чанта. Локи предположи, че изпълнява някаква възложена му от капитана задача, и го подмина.
Откриха Дракаша и Делмастро на носа заедно с двайсетина оцелели Орхидеи, взрени в двойно повече Владетели отсреща. Езри прегърна страстно Джийн — беше цялата омазана с кръв, но явно още не бе проляла своята. Тук, горе, „Орхидеята“ все едно нямаше палуба, тя цялата бе затрупана с мъртъвци и берящи душа. Вади кръв се изливаха през борда.
— Не и аз — извика Роданов.
— Насам! — извика Утгар от средата на палубата. — Насам, Дракаша!
Локи се обърна и видя, че той държеше сива сфера с диаметър малко повече от педя и странно мазна повърхност. Беше я обхванал в лявата си длан над отворения товарен люк, а с дясната стискаше нещо, което стърчеше отгоре й.
— Утгар, какви, по дяволите, ги вършиш?! — възкликна Дракаша.
— Не мърдай, ясно? Или ще разбереш какво ще направя с това.
— Богове на небесата! — прошепна Езри. — Не е истина!
— Какво е това, по дяволите? — попита Локи.
— Гадна новина — отвърна тя. — Адски гадна. Това е „Злощастието на кораба“.
14
Джийн изслуша бързото й обяснение.
— Алхимия, черна алхимия, адски скъпа. Трябва да си ненормален да докараш такава в морето по същите причини, поради които повечето капитани странят от огненото масло. Но е още по-страшна. Цялата се нажежава до бяло. Не можеш нито да я пипнеш, нито да я приближиш. Оставиш ли я на палубата, тя я прогаря чак до трюма и пали всичко по пътя си. По дяволите, сигурно и водата ще запали. Намокриш ли я, не гасне.
— Утгар! Копеле недно! Предател! Как можа… — кресна Дракаша.
— Предател? Не, аз съм човек на Роданов — съм и съм бил, още преди да дойда в екипажа ти. Той го измисли! Ако съм ти служил добре, Дракаша, то съм си вършил работата.
— Застреляйте го! — нареди Джийн.
— Това, дето го държи, е фитил — поясни Езри. — Мръдне ли дясната си ръка, или го убием и той изпусне сферата, фитилът ще се изскубне и тя ще се запали. Тези проклетии за това служат, ясно? Един човек може да държи сто души в плен, стига да застане на точното място.
— Утгар — призова го тя. — Утгар, ние печелим битката.
— Можеше и да я спечелите. Защо според теб се намесих?
— Утгар, моля те. Този кораб е затрупан с ранени. Децата ми са долу!
— Да, знам. Затова най-добре хвърли оръжието! Наредете се до десния парапет. Стрелците да слязат от мачтите. Всички, успокойте се — и съм сигурен, че всеки го очаква добър изход, освен за теб, Дракаша.
— Ще ни заколят и ще ни метнат зад борда! — кресна Треган, застанала на горното стъпало на стълбата към каютите с арбалет в ръка. — Това ти е добрият изход, нали, Утгар? — Тя се устреми към оградата на квартердека и вдигна арбалета на рамо. — Корабът е затрупан с ранени и аз отговарям за тях, мръснико!
— Треган, недей! — писна Дракаша.
Но Учената жена вече бе извършила делото си — Утгар подскочи, когато стрелата се заби под кръста му, а сивата сфера се люшна напред и се изплъзна от дланта му. Десницата му издърпа белия шнур. Той се строполи на палубата, а устройството падна и изчезна в трюма.