Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Както ти обещахме — отвърна Локи. — Страгос. Да. Закарай ни там и ще измисля нещо.
— Няма да ти се наложи — обади се Джийн. — Само влезте в пристанището и ме пратете там. — Той заби поглед в краката си. — И после тръгвайте.
— Не — възрази Локи. — Няма да вися тук, докато…
— За онова, което съм намислил, е нужен само един.
— Ти току-що обеща смъртна жертва…
— И тя ще я получи. Дори това да съм аз, тя ще я получи.
— Мислиш ли, че Страгос няма да заподозре нещо, като види само един от нас?
— Ще му кажа, че си мъртъв. Ще му кажа, че сме водили морска битка — това си е истина. И той ще ме приеме.
— Няма да те пусна да отидеш сам.
— А аз — да дойдеш с мен. Какво, ще се бориш с мен ли?
— Млъкнете и двамата! — скастри ги Замира. — Богове! Жером, тази сутрин приятелят ти тука се мъчеше да ме убеди да му позволя да свърши същото, което си намислил ти сега.
— Какво? — Джийн изгледа Локи на кръв и скръцна със зъби. — Ти, малък и жалък подлец, как можа…
— Какво? Как смея да разсъждавам за онова, което ти си смятал да ми сториш? Ти, хуй самодоволен и надут, аз ще…
— Какво?
— … ще ти се нахвърля и ти ще ме смелиш от бой — завърши Локи. — И после ще ти е много гадно! Какво ще кажеш за това?
— Вече се чувствам гадно — отвърна Джийн. — Богове, защо не оставиш това на мен? Защо не ми го дадеш? Ти поне ще оживееш — можеш да потърсиш някой друг алхимик или отровител. Шансът е по-голям от моя.
— Как пък не — отвърна Локи. — Ние не работим така и щом си искал другояче, трябваше да ме оставиш в Камор да ми изтече кръвта. Спомням си, че аз по онова време си бях навит.
— Да, но…
— Когато става дума за тебе, е друго, така ли?
— Аз…
— Господа! — прекъсна ги Замира. — Или каквото сте там. Без да вземаме под внимание останалите съображения, но днес следобед дадох малката си лодка на Басрин, за да умре в морето, а не на кораба, копелето му с копеле. Жером, бая зор ще видиш, докато се качиш сам в някоя от другите лодки за Тал Верар. Освен ако не предложиш да хвръкнеш дотам, защото няма да се приближа с „Орхидеята“ на повече от полета на стрела от рифовете вълноломи.
— Ако се налага, и ще плувам, да му се не види…
— Не изглупявай в гнева си, Жером. — Дракаша го хвана за раменете. — Бъди хладнокръвен. Единствено хладнокръвието ще ти помогне, ако смяташ да възмездиш по някакъв начин онова, което сториха на екипажа ми. Заради моя помощник-капитан.
— Мамицата му — измърмори Джийн.
— Заедно — настоя Локи. — Ти не ме заряза в Камор. Нито във Вел Вирацо. Има да чакаш аз да те зарежа тук.
Джийн се навъси, стисна парапета и се вторачи във водата.
— Срамота е, по дяволите — рече той най-сетне. — Всичките онези пари в Кулата на греха. Жалко, че никога няма да ги измъкнем. Нито пък другото.
Локи се ухили — с рязка смяна на темата Джийн спасяваше гордостта си, когато отстъпваше.
— Кулата на греха? — поинтересува се Замира.
— Някои неща от нашата история сме премълчали, Замира. Прости ни. Понякога всички тези кроежи стават малко труднички за довеждане докрай. Ние… имаме няколко хиляди солария на книга в Кулата на греха. По дяволите, ако имаше някакъв начин да ги докопаме, бих ти дал своя дял, ама е твърде съмнително.
— Де да можехме да намерим някой в града, който да ни пази част от тях! — възкликна Джийн.
— Няма смисъл да ревеш за разлятата бира — вразуми го Локи. — Съмнявам се, че сме си спечелили и един приятел в Тал Верар, който не е нает или платен. Да, един шибан приятел щеше да ни свърши работа сега. — Той застана до Джийн на парапета и се престори на погълнат от морските вълни като здравеняка, но не можеше да прогони от мислите си увитите в савани тела, падащи във водата.
Телата падаха, точно както двамата с Джийн смятаха да използват въжетата, за да се измъкнат невредими от…
— Я чакай малко, да му се не види! — възкликна Локи. — Приятел. Приятел. Точно това ни трябва, ебати. Ние въртяхме Страгос и Рекин като чинии. Но с кого изобщо не си направихме труда да се занимаваме през тия две години? Кого пренебрегвахме?
— Храмовете?