Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Гуилем?
— Да, и той… Един от стрелците на Роданов. Съжалявам.
— Богове! — възкликна тя. — Гуилем беше на „Орхидеята“, когато я откраднах. Последният от първоначалния екипаж. Ра… Локи. Мум държи руля и засега нищо не ни заплашва. Трябва… Трябва да сляза да видя децата. И освен това… трябва да се погрижиш за Езри. Те не бива да я виждат такава.
— Ще се погрижа — отвърна той. — Виж, слизай долу, аз поемам всичко на палубата. Ще отнесем останалите ранени при Треган. Ще покрием всички трупове.
— Много добре — рече тихо Замира. — Палубата е твоя, мастер Ламора. Скоро ще се върна.
„Палубата е моя“ — помисли си Локи, докато оглеждаше пораженията от битката: висящи въжета, повредени ванти, строшен парапет, стрели, набодени навсякъде. Средата на палубата и бакът бяха целите отрупани с тела. Оцелелите се движеха сред тях като призраци, мнозина куцукаха и се подпираха на копия и лъкове.
„Богове! Значи ето какво било командването. Да гледаш последиците в очите и да се преструваш, че не трепваш.“
— Джийн — прошепна той, наведен над седящия на палубата едър мъж. — Джийн, ти остани тук. Стой, колкото си искаш. Аз ще съм наблизо. Само трябва да се погрижа за това-онова, става ли?
Джийн едва забележимо кимна.
— Така. — Локи се огледа отново, този път за най-леко ранените. — Конар! Големия Конар! Докарай една помпа — първата работеща, която намериш. Пусни маркуч в товарния люк и накваси хубавичко главния трюм! Не можем да оставим нещо да тлее долу. Оскари! Ела тук! Донеси ми платно и ножове. Трябва са се погрижим за всички тези… всички тези хора.
Всички мъртви моряци на палубата. „Трябва да се погрижим за тях тук — помисли си Локи. — А после аз ще се погрижа за тях и в Тал Верар. Веднъж завинаги.“
Шестнайсета глава
Уреждане на сметки
1
— Уродливи страже, Безмълвни Тринайсети, твоят слуга те призовава. Сведи очи към тази починала жена, Езри Делмастро, слугиня на Йоно, и твоя. Любима на мъж, обичан от теб. — Гласът на Локи секна и той с мъка се овладя. — Любима на мъж, който е мой брат. На нас… На нас не ни се иска да ти я даваме, Господарю, и не ме е срам да го кажа.
Трийсет и осем бяха оцелели. Петдесет спуснаха през борда, а останалите бяха изгубени в битката. Локи и Замира заедно изпълняваха погребалния обред. С всеки погребан речите на Локи ставаха все по-сковани и сега, в този последен обред тази нощ, той проклинаше деня, в който бе избран за жрец на Уродливия страж. На предполагаемия му тринайсети рожден ден, под Луната на сираците. Каква власт и каква магия му се струваше тогава, че придобива! Властта и магията да произнася погребални слова. Той се навъси, скри дълбоко циничната си мисъл заради Езри и продължи:
— Това е жената, която спаси всички нас. Жената, която победи Джафрим Роданов. Ние предаваме тялото и духа й на царството на твоя брат Йоно, могъщия владетел на морето. Помагай й. Отведи душата й при Онази, която преценява всички ни. Молим ти се със сърца, изпълнени с надежда.
Джийн коленичи над савана от корабно платно и положи върху него кичур тъмнокестенява коса.
— Моята плът — прошепна той. После убоде пръста си с кинжал и остави капка червена кръв да падне върху савана. — Моята кръв. — Той се наведе към неподвижната глава под платното и дълго не отдели устни от нея. — Моят дъх и моята любов.
— Те те обвързват с обещание — произнесе Локи.
— Моето обещание. — Джийн стана на крака. — Смъртна жертва. Езри, дано боговете ми помогнат да го спазя. Не зная дали ще мога, но се уповавам на боговете.
Замира, която стоеше наблизо, дойде и хвана едната страна на дъската, върху която бе положено увитото в платно тяло на Езри. Локи хвана другия й край. Джийн, както бе предупредил Локи преди обреда, не беше в състояние да помага. Той закърши ръце и извърна очи. След миг всичко свърши — Локи и Замира вдигнаха дъската и саванът от корабно платно се плъзна през входа на палубата в тъмните вълни. Беше един час след залез и най-сетне наистина бяха приключили.
Безмълвният кръг от уморени, повечето и ранени моряци започна да се разпръсва — отново под грижите на Треган или при оредялата си вахта. Раск засега заменяше и Езри, и Насрин, и Утгар; с глава, превързана с дебела ленена превръзка, той подюрка по-здравите оцелели и започна да им раздава задачи.
— А сега? — попита Локи.
— Сега куцукаме, тласкани от вятъра, обратно към Тал Верар. — Гласът на Замира бе уморен, но погледът й бе бистър. — Сключихме споразумение, преди да се случи това. Загубих повече, отколкото разчитах — и приятели, и екипаж. Сега нямаме сили да превземем и рибарска лодка и затова се боя, че оттук нататък зависи от теб.