Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
„Фенер на смъртта“, както винаги привлечен от мириса на кръв във водата. Това беше ужасна смърт дори за хората, които Локи упорито се мъчеше да убие… Но чудовището и другите, които несъмнено щяха да дойдат, щяха да се погрижат за плувците. Владетелите вече не се катереха по парапетите. Малцината оцелели в лодката долу трескаво се мъчеха да избягат от страшилището във водата. Локи пусна копието си и вдъхна дълбоко няколко пъти — имаше остра нужда от това. Миг по-късно една стрела се заби в парапета две стъпки над главата му. Още една изсвистя покрай нея и не улучи, трета се заби в руля.
— Скрий се! — извика той и се огледа като обезумял за прикритие. След малко Джийн го награби и го издърпа вдясно, където се беше прикрил зад тялото на Гуилем. Джабрил пропълзя зад компасната будка, а Мумчанс и помощникът му повториха номера на Джийн с тялото на Стрева. Локи усети тласък — поне една стрела се беше забила в тялото на интенданта.
— После може да ни е гадно, че сме ползвали мъртъвците така — провикна се Джийн. — Но, по дяволите, те вече са предостатъчно!
11
Идрена Корос застана на парапета и едва не уби Замира още с първия замах на ятагана си. Бронята от елдерглас отблъсна острието, но Замира пламна при мисълта, че е отпуснала гарда. Тя атакува с двете саби, но дребничката и гъвкава Идрена разполагаше с достатъчно пространство да отблъсне едната и да избегне другата. Толкова бързо и толкова леко… Замира скръцна със зъби.
Две остриета срещу едно, а Корос изпълваше въздуха между тях със смъртоносна сребърна мъгла. Замира загуби шапката си, а без малко и врата си — успя да парира в последния миг. Още един замах изсвистя покрай жилетката й, втори разряза единия й предпазител. Мамка му… Тя отстъпи назад и се блъсна в един от моряците си. Нямаше накъде да отстъпва повече.
Корос извади извита кама с широко острие и я стисна в лявата си ръка. Направи фалшиво движение с нея и удари с ятагана коленете на Замира. Замира пусна сабите, пристъпи към Корос и опря гръд в нейната. Стисна раменете й и я бутна надолу с всичка сила. В това тя най-сетне имаше предимство, а и още нещо. Мръсният бой обикновено надвиваше красивия.
Замира заби лявото си коляно в корема на Идрена. Идрена се свлече долу. Замира я хвана за косата и заби юмрук в брадичката й. Зъбите на дребната жена изщракаха като билярдни топки. Замира я вдигна на крака, бутна я назад и я наниза право на меча на Владетеля зад нея. По омазаното с кръв лице на жертвата трепна изненада, а после умря заедно с нея. Облекчение, не ликуване обзе Замира.
Тя вдигна сабите си от палубата и когато морякът отпред извади меча си от тялото на Идрена и го пусна, изведнъж едната от тях опря в гърдите му. Битката продължи. Замира действаше механично — сабите й се издигаха и падаха върху пищящите вълни от Роданови моряци, а смъртите се сливаха в червена какофония. Хвърчаха стрели, кръвта омазваше палубата под нозете й, а корабите се лашкаха върху вълните и придаваха на всичко наоколо нестабилност като в кошмар.
Бяха изминали минути, а може би векове, когато Езри застана до нея и я дръпна от парапета. Бойците на Роданов се прегрупираха. Палубата беше затрупана с убити и ранени, оцелелите от нейния екипаж стъпваха върху тях, препъваха се един в друг и падаха.
— Дел, ранена ли си? — изпъшка Замира.
— Не. — Езри беше цялата в кръв. Кожената й ризница бе разрязана, а косата й — разрошена, но иначе като че беше добре.
— Хвърковатият отряд?
— Нямам представа, капитане.
— Насрин? Утгар?
— Насрин е мъртъв. Утгар не съм го виждала, откакто битката започна.
— Дракаша! — Един глас надвика стоновете и мърморенето на тълпата и от двете страни. Гласът на Роданов. — Дракаша! Прекрати боя! Всички, прекратете боя! Дракаша, изслушай ме!
12
Роданов погледна стрелата, забила се в дясното му рамо. Болеше, но това не бе дълбоката мъчителна агония, знак, че е опряла в костта. Той се намръщи, закрепи острието на стрелата с лявата си ръка, а после с дясната счупи стрелата точно над него. Изохка, но и така можеше да мине, докато успее да се погрижи, както трябва. Пак вдигна боздугана и по палубата на „Владетелят“ покапа кръв.