Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— И чифт брадви — додаде Джийн.
— В каютата ми има две. Всъщност извадих ги от твоя сандък.
— Какво? — Лицето на Джийн трепна. — Те са у теб?
— Трябваше ми чифт брадви. Не знаех, че са особени, иначе щях да ти ги върна, като напуснахте помиярската вахта…
— Особени? Те са ни роднини, а не оръжия! — обади се Локи.
— Да, слава на боговете. И по какъв начин е свързано всичко това? — попита Джийн.
— Отличен въпрос, както казах. Имам намерение да размишлявам продължително над него.
— Ще стигнем в Тал Верар чак утре вечер, ако времето се задържи такова — отбеляза Замира. — Гарантирам ти, че ще имаш достатъчно време за размишления. И повечето размисли ще осъществиш на пост на фокмачтата. Все пак трябва да ми свършиш и някоя работа.
— Разбира се! — съгласи се Локи. — Разбира се. Капитане, когато стигнем в Тал Верар, нека влезем от север, ако може. Каквото и да правим, първата ни спирка трябва да е Търговският квартал.
— Кордо? — попита Джийн.
— Кордо — отвърна Локи. — Старши или Младши, все ми е тая. Ще ни приемат, та ако ще да се наложи да пропълзим вътре през проклетите им прозорци.
2
— Ама какво… — възкликна пълният, добре облечен прислужник, който извади лошия късмет да излезе иззад ъгъла и да мине точно покрай нишата с прозореца на четвъртия етаж, през който току-що бяха пропълзели вътре Локи и Джийн.
— Ей, честито! — поздрави го Локи. — Ние сме крадци на обратно и сме дошли да ти дадем петдесет златни солария! — Той подхвърли на прислужника кесийката с монетите. Онзи я улови с една ръка и ахна, щом усети тежестта й. В следващата секунда и половина, в които усърдно не вдигаше врява, Джийн го халоса с палката!
Бяха влезли през северозападния ъгъл на горния етаж на семейното имение на Кордо. Бойниците и железните шипове ги отказаха да се изкатерят на покрива. Десетият час на вечерта аха-аха щеше да настъпи в прекрасната нощ в средата на Аурим на Пиринчено море. Локи и Джийн вече се бяха промъкнали през бодливия плет, отблъснаха три отряда от стражи и градинари и двайсет минути лющиха влажните, гладки камъни на имението Кордо само за да стигнат дотук.
Самоделните им жречески одежди на служители на Кало Андроно, заедно с повечето нужни им неща, бяха набутани в раници, ушити на бърза ръка от Джабрил. Вероятно благодарение на тези одежди никой не стреля по тях от арбалет, щом стъпиха на твърда верарска земя, но нощта тепърва започваше, мислеше си Локи. Да, тя едва сега започваше.
Джийн извлече безчувствения слуга в прозоречната ниша и се заоглежда за други усложнения, а Локи тихо затвори матирания двукрил прозорец и отново го заключи. Едно-единствено тънко, внимателно извито парче желязо му бе помогнало да отвори ключалката — Точните хора в Камор го наричаха „вадача на хляба“, защото щом можеш да се вмъкнеш и да се измъкнеш в дом, достатъчно богат, че да има заключващи се стъклени прозорци, вечерята ти беше подсигурена.
Досега Локи и Джийн се бяха вмъквали в достатъчно големи къщи, които много приличаха на тази — макар и не чак толкова огромни, — и горе-долу знаеха къде да търсят плячката си. Господарските покои често се намираха до удобства като пушални, кабинети, салони или…
— Библиотеката — пошушна Джийн и двамата с Локи поеха с леки стъпки по десния коридор. Алхимични светлини в ниши, прикрити с изискани завеси, го осветяваха с приятно, меко оранжево сияние. През отворените врати отляво, в средата на коридора, Локи забеляза лавици с книги и свитъци. Не се забелязваха други слуги.
Библиотеката беше същинско малко чудо — сигурно съдържаше хиляда тома, както и стотици ръкописи, подредени по рафтове и в сандъци. Карти на съзвездията, начертани върху избелена по алхимичен начин кожа, висяха на празните места по стените. Две затворени врати водеха към други вътрешни стаи — едната отляво, а другата право срещу тях.
Локи се притисна до вратата отляво и се заслуша. Долови леко мърморене, обърна се към Джийн и видя, че той е замрял на място до една от лавиците. Приятелят му се пресегна, извади тънко томче във формат осмина, може би около педя високо, измежду книгите и припряно го напъха в раницата си. Локи се ухили.