Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Както и една трета от „отряда“ на Локи. Втората вражеска лодка заплува към тях, но не посмя да се приближи заради камъните. Тя обиколи кърмата и се стрелна към десния борд — акула, нападаща ранената си плячка.
9
Замира извади сабята си от тялото на последната валкона и се провикна към левия борд:
— Престройте се! Престройте се! Запушете шибаната дупка там!
Балкони! Хитро копеле беше проклетият Роданов — поне петима от хората й лежаха, умъртвени от проклетите зверове, а само боговете знаеха колко още бяха ранени или стреснати. Той очакваше от нея да застане с носа към борда му. Зверовете ги очакваха като в капан на пружини.
Ето го и него — невъзможно беше да не го улучиш, почти колкото двама души, с тъмната връхна дреха и проклетите му железни ръкавици. Стискаше боздуган, който сигурно тежеше към десет кила. Хората му се трупаха край него и ликуваха и нахлуха срещу първата й редица през дупката, която той бе отворил някак си в десния си парапет. Решителната точка беше точно очакваната от нея бъркотия — насочени копия, размахани щитове и трупове и живи бойци притиснати от тълпата и от двете страни, така че можеха да мръднат единствено надолу. Някои изпаднаха в непрекъснато изменящото се пространство между двата кораба и се удавиха или пък бяха смлени на кайма, когато двата кораба отново се отъркаха един в друг.
— Арбалетите! — кресна тя. — Арбалетите!
Зад копиеносците почти всички арбалети на кораба бяха извадени и заредени. Най-задната редица от Орхидеи в очакване ги грабна и изстреля разпокъсан залп измежду първите редици. Осем от девет моряци на Роданов рухнаха, но самият той изглеждаше невредим. Миг по-късно стрели полетяха в отговор откъм палубата на „Владетелят“ — и на Роданов му беше хрумнало същото. Пищящи мъже и жени сред редиците на Замира изпопадаха на палубата от главите и гърдите им стърчаха окичени с пера стрели. Нито един от тях не бе човек, който би могла да жертва.
Владетелите се опитваха да прескочат по-голямото разстояние вдясно от основната битка. Някои успяха, вкопчиха се здраво в парапета й и се мъчеха да се прехвърлят през борда. Тя реши сама проблема — накълца лицата им и им строши главите с дръжката на сабята си. Трима-четирима… прииждаха и още. Замира вече се задъхваше. Не е вече неуморим боец като едно време, отбеляза тя със съжаление. Стрелите цепеха въздуха наоколо хората на Роданов скачаха… Сякаш всеки проклет пират в Пиринчено море се намираше на палубата на „Владетелят на ужаса“, строен и готов да щурмува нейния кораб.
10
„Хвърковатият отряд“ на Локи сега действаше на десния парапет на квартердека. Мумчанс и един от помощниците му размахваха копия, за да отпъдят плувците от всички други посоки, а Локи, Джийн, Джабрил и Гуилем се опитваха да прогонят втората лодка.
Тази беше къде-къде по-издръжлива от предишната — двата камъка, метнати от Джийн, бяха убили и ранили поне петима души, но не пробиха дупки в дървото. Моряците на Роданов ги нападаха с куки и дуелът между тях и копията на Орхидеите бе странен. Джабрил изкрещя, когато една кука се заби в крака му, и си отмъсти, като намушка един от Владетелите във врата.
Гуилем се изправи и запрати заряд към лодката. Усилията му бяха възнаградени с оглушителен писък. Бръкна в кесията за втори и тогава, като по магия, от гърба му щръкна стрела. Той клюмна върху парапета и зарядите на прашката се посипаха с трополене по палубата.
— Мамка му! — кресна Локи. — Големите камъни свършиха ли?
— Свършихме ги — отвърна Джийн. Една жена с кама в зъбите се метна като акробатка на парапета и щеше да го прескочи, ако той не я бе блъснал с щит в лицето. Тя падна във водата.
— Да му се не види, колко ми липсват Проклетите сестри! — провикна се той.
Джабрил размаха като обезумял копието си, когато четирима-петима Владетели наведнъж се заловиха за парапета. Двама се пуснаха, но след миг нови двама се изтърколиха на палубата, стиснали саби. Джабрил падна по гръб и прониза единия в корема. Джийн докопа прашката на Гуилем, метна ремъка на гърлото на другия и го удуши като едно време в Камор. Още един моряк подаде глава и се прицели с арбалет в Джийн от парапета. Локи го изрита в лицето и се почувства от главата до петите като легендарния герой с падащото буре бира.
Надигналите се над водата писъци подсказаха, че става нещо ново. Локи предпазливо погледна през борда. Край лодката, като прозрачно одеяло, се стелеше подобна на желе маса и пулсираше със слабо вътрешно сияние, видимо дори на дневна светлина. Локи видя как тя притегли и погълна един плувец, който потъна в нея с писъци. След мигове лепкавото вещество около краката им се обагри в червено и той се загърчи. Веществото изсмукваше кръвта му през порите така, както човек изсмуква сока от мек плод.