Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— По дяволите! — изруга Джийн.
— Не, не, не! — прошепна Езри.
— Децата! — чу се да казва Джийн. — Мога да ги изведа…
Езри се вторачи в товарния люк отвратена. Погледна любимия си, после — отново люка.
— Не само тях — рече тя. — Целия кораб.
Тя го награби, уви ръце около врата му и го притисна така, че не можеше да диша, а после прошепна в ухото му:
— Проклет да си, Джийн Танен. Така… така ме затрудняваш.
А после го удари в корема толкова силно, че му се струваше невъзможно. Той падна по гръб и се преви в агония и щом тя го пусна, проумя намеренията й. Нададе нечленоразделен, гневен, отричащ вик и посегна да я хване. Но тя вече тичаше към люка.
15
Локи разбра какво е намислила Езри още в мига, когато я видя как сви юмрук, но Джийн, чиято съобразителност бе притъпена от любовта, от умората или и от двете, просто не загря. Но преди Локи да успее да се задейства, тя удари любимия си, бутна го назад и той се препъна в него. Успя да вдигне очи тъкмо когато тя скочи в люка, над който миг по-късно се надигна неестествено оранжево сияние.
— О, Уродливи страже, всичко в ада да гори дано! — прошепна той. Виждаше всичко забавено, сякаш самото време потече като изстиващ сироп…
Треган стоеше на квартердека, изгубила ума и дума, и очевидно не осъзнаваше какво е причинило нейното иначе добро дело.
Дракаша залитна напред със сабите в ръце, ала се забави твърде много — нито успя да спре Езри, нито да хукне заедно с нея.
Джийн пълзеше — мърдаше едва-едва, но напрягаше всеки мускул и пълзеше след нея, напразно протегнал ръка след вече изчезналата жена.
Екипажите и на двата кораба се взираха, облегнати на оръжията си и един на друг, временно забравили битката.
Утгар посегна към стрелата в гърба си и затреперя немощно. Пет секунди бяха минали, откакто Езри скочи в трюма. Пет секунди — и писъците, новите писъци, екнаха.
16
Тя изскочи горе по стълбите откъм главната палуба, стиснала сферата в ръце. Не, не беше само това, осъзна с ужас Локи — тя сигурно е била наясно, че ръцете й няма да издържат. И сигурно затова бе притиснала сферата към себе си.
Кълбото пламтеше — миниатюрно слънце, то сияеше с ярките цветове на разтопено сребро и злато. Локи усещаше горещината по кожата си от трийсет стъпки, ужасен от светлината, и веднага долови странния мирис на опърлен метал. Тя тичаше с всички сили, втурна се към парапета и отчаяно се метна към него. Гореше цялата, пищеше, устремът й бе неудържим.
Стигна до левия парапет и с последно рязко усилие на гърба, краката и остатъка от лявата й ръка запокити сферата над водата към „Владетелят на ужаса“. Тя още повече се разгоря в полет — комета от разтопен метал. Екипажът на Роданов се разбяга и сферата тупна на палубата.
Не можеш да я пипнеш, бе казала Езри… Е, явно можеше. Но Локи вече бе разбрал, че не можеш да я пипнеш и да оживееш. Стрелата, която я улучи в корема миг по-късно, бе твърде закъсняла да предотврати хвърлянето, твърде закъсняла за каквото и да било. Димящото тяло на Езри падна на палубата и тогава адът се развилия за последен път тази сутрин.
— Роданов — кресна Дракаша. — Роданов!
В средата на „Владетелят на ужаса“ изригна огнено сияние — пламтящото, търкалящо се кълбо най-сетне бе избухнало. Нажежено до бяло алхимично вещество заваля в люковете, подпали платната, погълна моряците и почти разцепи кораба на две само за секунди.
— Щом „Владетелят“ ще изгори, всички да завземат „Орхидеята“! — изкомандва Роданов.
— Отблъснете ги! — извика Дракаша. — Отблъснете и прогонете нападателите! Остър завой ляво на борд, Мум! Остър завой ляво на борд!
Локи усети отново парене по дясната си буза. „Владетелят“ бе вече обречен и ако „Орхидеята“ не се изтръгнеше от вантите, бушприта и останките му, огънят щеше да погълне и двата кораба. Джийн бавно пълзеше към тялото на Езри. Локи чу как зад тях отново екнаха звуци от битка и му мина през ум да се включи, ала после осъзна, че ако остави Джийн сега, никога нямаше да си прости. Нито пък да заслужава прошка.
— Мили богове! — прошепна той, когато я видя. — Моля ви, не! О, богове!
Джийн се задавяше от ридания, прострял ръце над нея. И Локи не знаеше къде би могъл да я докосне. Толкова малко бе останало от нея — кожата, дрехите, косата, всичко се бе стопило в ужасна смес. Ала въпреки това тя още мърдаше и се мъчеше да стане. Продължаваше да се мъчи да си поеме някакво подобие на дъх.