Кралство на пепелта

Петнайсет.

И когато земята сякаш се надигна да ги посрещне, вятърът донесе последните думи на Петра.

- За Кийли.

Уивърнът на Петра разпери криле и направи вираж, по-рязък, отколкото Манон някога бе виждала. Върхът на едното му крило задра вледенената пръст, преди да се изстреля в небето.

А Искра и мъжкарят ѝ се разбиха в земята.

Сблъсъкът отекна чак до Манон, прокънтя в целия свят. Искра и мъжкарят ѝ не излетяха повече.

Абраксос простена от болка и Манон се завъртя в седлото с разтуптяно сърце.

Искра беше мъртва. Наследницата на Жълтоногите беше мъртва.

Но това не я изпълни с радост, както бе очаквала. Защото врагът се бе устремил към уязвимата решетка в крепостната стена.

Тя изплющя с поводите и Абраксос полетя към стената. В следващия миг Сорел и Веста се изравниха с нея, а Астерин бързо ги настигаше. Слязоха ниско под двете групи Железни зъби, воюващи помежду си, както и под групата на Железни зъби, която още воюваше с крочанките. Втурнаха се към мястото, където реката минаваше успоредно на стената.

Една от лодките вече достигаше желязната решетка и оттам хвърчаха стрели. Стражите се бореха трескаво да отблъснат врага.

Моратските войници бяха толкова съсредоточени в целта си, че погледнаха назад чак когато Абраксос вече ги атакуваше.

Докато кацаше, избивайки войници с нокти, зъби и опашка, въздушният поток вдигна кръвта му към Манон. Сорел и Веста се погрижиха за другите моратски войници, а накрая и лодката се разхвърча на трески.

Ала не беше достатъчно. Далеч не.

- Камъните - промълви Манон и насочи Абраксос към отсрещния бряг на реката.

Той я разбра. Сърцето я болеше, че се налага да го товари, но той полетя към отсрещния бряг и хвана един от по-дребните камъни, за да го пренесе обратно през реката. Тринайсетте също разбраха плана ѝ и се спуснаха непоколебимо да го изпълняват.

Всеки размах на крилете на Абраксос беше по-муден от предходния. Губеше височина с всеки метър полет над реката.

Но в крайна сметка стигна до отсрещния бряг тъкмо когато нова група моратски войници се опитваше да проникне през тесния, уязвим проход. Манон пусна камъка във водата пред него. Тринайсетте пуснаха своите и шумните плисъци отекнаха по цялата крепостна стена.

Всеки полет обратно през реката ставаше все по-бавен и по-бавен.

Но купчината камъни най-сетне проби водната повърхност. После се издигна над нея, заприщвайки напълно входа към речния тунел. Ала само колкото да го запречи - не и достатъчно да се изкатерят по нея моратските войници и да прехвърлят стената.

Абраксос дишаше тежко, главата му се люшкаше.

Манон се завъртя в седлото да каже на Втората си, че няма да трупат повече камъни, но Астерин вече беше приключила. Вместо това посочи към крепостната стена над тях.

- Прибирайте се!

Манон не губи време в спорове. Дръпна поводите на Абраксос и го накара да прелети над стената, обливайки с кръв войниците, които се биеха там.

Уивърнът ѝ смогна да се добере до назъбения парапет на самия дворец, преди силите му да свършат.