Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Той се блъсна с отпуснати криле в каменната стена на двореца и се свлече надолу, а грохотът от удара проехтя из цял Оринт.
Манон веднага се освободи от седлото и се развика за лечителка.
Раната на шията му беше много по-сериозна, отколкото си мислеше.
Въпреки това Абраксос се би заради нея. Остана в небето.
Тя притисна с ръце дълбоката рана и кръвта зашуртя през пръстите ѝ като вода през спукана язовирна стена.
- Идва помощ - увери го с пресеклив глас. - Идва.
Тринайсетте кацнаха и Сорел хукна към входа на двореца, несъмнено да извлече някоя лечителка навън. В следващия момент още единайсет чифта ръце се озоваха върху гърлото на Абраксос.
Натискаха като една, за да задържат скъпоценната му кръв в тялото му, докато пристигнеше лечителката.
Манон не смееше да ги погледне, можеше единствено да затвори очи и да се моли на Мрака, на Триликата майка, докато притискаше кървящите рани.
Чуха се припрени стъпки по каменния под и след малко Сорел се появи до Манон, вдигайки ръце върху раните на уивърна.
Някаква възрастна жена разгърна комплекта си с инструменти и им нареди да не откъсват ръце от шията му.
Манон не си направи труда да я уверява, че никъде нямаше да ходят. Никоя от тях не възнамеряваше да го стори.
Въпреки че и в небето, и на земята сраженията продължаваха.
***
Лизандра едва дишаше, крилете ѝ натежаваха все повече и повече с всеки следващ размах към мястото, където бе видяла Манон Черноклюна и сестринството ѝ да се разбиват в един от парапетите на двореца.
Беше се преобразила в уивърн, възползвайки се от суматохата покрай бунта на част от вещиците от Железни зъби, но усещаше колко много е изцедила магията си. А боят, раните, които дори тя не можеше да затвори...
Още щом стъпи на парапета, привличайки вниманието на вещиците, Лизандра видя двете фигури, влачещи познат златокос воин нагоре по стълбището на двореца.
Принуди тялото си да се преобрази за последно, да си върне човешкия облик. Едва бе успяла да нахлузи панталона и ризата, които бе скътала в раница до стената на двореца, когато Рен Алсбрук и един воин от Гибелния легион достигнаха върха на стълбището, носейки помежду си Едион в полусвяст.
Целият беше облян в кръв.
Лизандра хукна към тях, без да отдава значение на пронизителната болка в левия си крак и дясното рамо. Надолу по парапета една лечителка се трудеше върху ранения Абраксос, докато Тринайсетте стояха окървавени на пост край него.
- Какво се е случило? - попита Лизандра, спирайки рязко пред Едион.
Той смогна да вдигне глава, за да ѝ се усмихне мрачно.
- Попадна на валгски принц - обясни Рен с пребледняло от умора лице и оплискани в кръв дрехи.
О, богове!
- Не си тръгна жив - допълни дрезгаво Едион.
- А ти не си даде почти никаква почивка, глупаво копеле такова - озъби му се Рен. - Разкъса шевовете си.
Лизандра плъзна ръце по лицето на Едион, по челото му.
- Да те заведем при някоя лечителка...
- Вече ме прегледаха - изсумтя той и се помъчи да се изправи. - Водят ме тук да си почина. - Натърти, сякаш идеята беше абсурдна.
Рен свали ръката му от рамото си.
- Седни, преди да се строполиш и да си спукаш черепа на камъните. - Лизандра тъкмо щеше да подкрепи съвета му, когато Рен добави: - Връщам се на крепостната стена.
- Почакай.
Той се обърна към нея, но тя не проговори, докато воинът от Гибелния легион не поведе Едион към стената на двореца, за да го настани до нея.
- Почакай - каза отново, когато Рен отвори уста.
Сърцето ѝ думкаше грохотно и започваше да ѝ се гади, но успя да изсвири на Манон Черноклюна и Тринайсетте и да ги привика с ръка напук на режещата болка.
- Ранена си - изръмжа Едион.
Вместо да му отвърне, Лизандра се обърна към вещиците, които вече крачеха към тях целите облени в кръв.
И попита Манон:
- Ще оцелее ли Абраксос?
Вещерската кралица кимна леко с притъмнели златисти очи.
Лизандра не намери в себе си място за облекчение. Не и покрай лошата вест, която с последни сили бе долетяла да им съобщи. Тя преглътна горчивата жлъчка в гърлото си и посочи към бойното поле. Към мрачното му, обвито в мъгли сърце.
- Поправили са вещерската кула. Движи се насам. Току-що я видях с очите си. Вещиците са се събрали на върха ѝ.
Пълно мълчание.
Сякаш в отговор, кулата изстреля лъч светлина.
Не към тях, а към небето. Отекна оглушителен гръм и част от небето се опразни.
Онази част, където се сражаваха Железни зъби - и отцепнички, и предани на Морат, - където крочанките се стрелкаха между тях.