Кралство на пепелта

Нямаше значение. Макар че една част от него искаше Пумата да е наоколо. Заедно с Роуан и другите, разбира се, но балансиращото присъствие на Гавриел щеше да е като лечебен мехлем за войниците. И за него самия.

Едион сключи зъби, олюлявайки се, докато изкачваше облените в кръв стъпала на крепостната стена, заобикаляйки човешки и валгски трупове. Един час - останал беше в несвяст един час.

А нищо не се бе променило. Валгите продължаваха да превалят стената, да се трупат при южната и западната порта. Но терасенските сили ги възпираха. Броят на крочанките и вещиците от Железни зъби в небето беше намалял, ала едва осезаемо. Тринайсетте бяха като месомелачка в далечината - разкъсваха всеки по пътя си.

А при реката... заснежените брегове се къпеха в червена кръв. Твърде много червена кръв.

Той залитна и изгуби реката от взора си за секунда. Неколцина войници се сражаваха с Валги точно пред него, а като отминаха, Едион огледа с притаен дъх окървавените речни брегове. Гъмжеше от трупове, но... Видя я. По-близо до крепостните стени, отколкото се бе надявал.

Белеейки дори на фона на снега и леда, Лизандра продължаваше да се бие. От двете страни на тялото ѝ шуртеше кръв. Червена кръв.

Въпреки това не търсеше укритие във водата. Удържаше фронта.

Глупав, неоправдан риск. Засадата беше много по-ефективна.

Но тя не отстъпваше от позицията си край извивката на реката отвъд града; продължаваше да прекършва гръбнаци с опашката си, да къса глави с гигантската си паст. Едион осъзна, че нещо не е наред. Освен това, за което намекваше цялата кръв по нея.

Осъзна, че Лизандра е научила нещо, неизвестно за тях. И се мъчеше да им даде знак при стената.

Главата му се въртеше жестоко, ръката и ребрата му пулсираха болезнено, но той плъзна поглед по бойното поле. Някаква група войници се спусна към нея. Тя замахна с опашка и прекърши както копията им, така и самите тях.

Втора група войници опита да претича покрай нея по брега.

Като съзря какво носеха, Едион изруга. Лизандра разби едната лодка с опашката си, но не смогна да достигне навреме втората група войници - които влачеха втора лодка.

Щом достигнаха ледените води на реката, войниците пуснаха лодката вътре, а Лизандра понечи да се втурне към тях. Ала в този миг я наобиколиха още войници с толкова много копия, че нямаше друг избор, освен да се отбранява. Позволявайки на лодката и враговете, които я носеха, да се промъкнат покрай нея.

Едион забеляза накъде са се отправили войниците и започна да раздава заповеди. С всяка следваща главата му се замъгляваше все повече и повече.

Промъквайки се в реката през тунелите, Лизандра се беше възползвала от елемента на изненадата. Но и бе разкрила на Морат възможен вход към града. Точно под нозете им.

А минеха ли през желязната решетка, проникнеха ли отвъд стените...

Потиснал с всички сили нарастващия си световъртеж, Едион се зае да сигнализира. Първо на хамелеонката, отблъскваща храбро вражеската армия. После на Тринайсетте, издигнали се опасно високо в небето, призовавайки ги да се върнат при крепостните стени и да възпрат моратската войска, преди да е станало твърде късно.