Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Тринайсетте се забиха в блокадата от Железни зъби.
Съвършена бойна маневра. По-безупречна от която и да било преди.
Смъртоносният таран разцепи вражеските редици, отправяйки се към кулата.
Секунди. Имаха секунди, докато младата вещица отприщеше силата на Отдаването в унищожителен черен лъч.
Тринайсетте продължаваха да си пробиват път през редиците от вещици, да ги изтласкват встрани.
Астерин се изстреля от задния им фланг, втурната към най-горното ниво на кулата.
Имоджен падна първа.
Сетне Лин.
И Гислейн, чийто уивърн враговете обградиха от всички страни.
Tea и Кая загинаха заедно, както и бяха живели.
Зеленооките близначки демони се строполиха с кикот.
Последвани от Сенките, Еда и Бриар, които стреляха до сетен дъх. Право в целта.
След това убиха Веста, чийто яростен рев отекна в небето.
А накрая и Сорел. Сорел, която до последно държа пътя отворен за Астерин, подобно на непробиваема стена, докато Втората ѝ прелиташе над блокадата. Стена, в която се разбиха безчет вълни от Железни зъби.
Младата вещица в кулата започна да сияе в черно, вече на броени стъпки от бездната.
Лизандра и Едион се прегърнаха. Готови за края, който щеше да ги споходи до няколко секунди.
Но Астерин успя. Полетя като вятъра през откритото пространство към кулата, откупено с животите на Тринайсетте. С последната им битка.
Манон можеше само да наблюдава, клатейки глава, сякаш така щеше да върне времето назад. Можеше само да гледа как Астерин съблича кожените си дрехи и ризата под тях.
Втората ѝ се надигна в седлото с кинжал в ръка, освободена от каишите, докато уивърнът ѝ летеше директно към кулата.
Бабата на Манон се завъртя към нея, обръщайки гръб на огледалните дълбини и младата вещица, готова да скочи вътре и да погуби всички им.
Астерин хвърли кинжала.
Острието полетя в съвършена линия.
И се заби в гърба на младата вещица, просвайки я върху каменния под. Едва на крачка от ръба на бездната.
Астерин извади двата меча от ножниците върху хълбоците си и блъсна уивърна си в стената на кулата. Изпращяването на кости в камък като че проехтя из целия свят.
Но Втората ѝ вече скачаше. Извисяваше се в могъща дъга във въздуха с разперени мечове, докато тялото на Нарин падаше към земята, разбито при сблъсъка.
Манон закрещя.
Закрещя безспирно, без думи, когато онази пропукана част в гърдите ѝ, сърцето ѝ се пръсна на парчета.
Астерин кацна под отворения свод на вещерската кула и посрещна с мечове вещиците, които се спуснаха да я убият. Покосяваше ги като стръкове трева. Разсичаше ги като мъгла, пробивайки си път напред към матроната, белязала жестоко корема ѝ.
НЕЧИСТА
Като същинска вихрушка с мечове Астерин се доближаваше към бабата на Манон.
Върховната вещица на Черноклюните отстъпваше назад, клатейки глава. Устните ѝ помръднаха, сякаш казваше: „Астерин, не...“.
Ала Астерин вече я връхлиташе.
И не мрак, а светлина - светлина, ярка и прозирна като слънчеви лъчи по девствен сняг - изригна от Втората ѝ.
Отдаването.
От потрошените тела на Тринайсетте, разпръснати в полукръг около кулата, също струеше светлината на Отдаването.
Всички горяха от нея. Разпръскваха я навсякъде.
Светлината, извираща от душите им, от свирепите им сърца, докато се отдаваха на силата. Грееха в бяло от нея.
Астерин повали Майка Черноклюна на земята. Матроната бе просто сянка на фона на ослепителната светлина. И се пръсна на жалки късове омраза и мрачни спомени, когато Астерин избухна.
Когато и тя, и Тринайсетте се отдадоха напълно, взривявайки себе си и вещерската кула.
90
Манон се свлече на колене върху каменния под и не помръдна дълго, дълго време.
Не чуваше думите на всички, които ѝ говореха и я докосваха по рамото. Не чувстваше студа.
Слънцето се издигна в небето и започна да се спуска.
В даден момент Манон легна върху камъните и се сви на топка до стената. Събуди се загърната от голямо крило. Абраксос дремеше и топлият му дъх галеше главата ѝ.
Не ѝ бяха останали думи. Само бучаща тишина.
Тя се поизправи и се измъкна внимателно изпод крилото на бранителя си.
Зазоряваше се.
А на мястото на вещерската кула и цялата вражеска армия се стелеше единствено обгоряла земя.
Морат се бе оттеглил. Надалеч.
Градът и крепостните стени бяха оцелели.
Тя разбуди Абраксос с милувка.
Уивърнът ѝ още не можеше да лети, затова слязоха заедно по стълбището на бойния парапет. Минаха през портите на двореца и поеха по градските улици.