Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- УМОЛЯВАМ ТЕ! - изпищя с всяка частица от раздраната си душа.
Искра просто ѝ се изсмя. И мъжкарят ѝ не пусна гърлото му, колкото и да ги доближаваше към земята Абраксос.
Вятърът отнесе сълзите ѝ и Манон разкопча последната катарама на седлото. Разстоянието между двата уивърна изглеждаше огромно, но и преди късметът ѝ се бе усмихвал.
Вече не я интересуваше нищо друго - нито Пустошта, нито крочанките, нито Железни зъби, нито короната. Нищо нямаше да има значение, ако Абраксос не беше до нея.
Крилете му се напрегнаха, борейки се заедно с могъщото му, любящо сърце да достигнат земята.
Манон прецени разстоянието до мъжкаря и свали ръкавиците си, за да освободи железните си нокти. По-здрави от абордажни куки.
Надигна се в седлото, пъхна единия си крак под себе си и изопна мускули за предстоящия скок. После погали Абраксос по гръбнака и му каза:
- Обичам те!
Само това беше важно накрая. Сега.
Той се замята във въздуха. Сякаш искаше да я възпре.
Манон свика всички сили в нозете и ръцете си, пое глътка въздух, навярно последната, и...
Изскочила от нищото, по-бърза от комета, голяма фигура се блъсна с рев в мъжкаря на Искра.
Челюстите се откопчиха от шията на Абраксос и той полетя надолу, въртейки се като свредел.
Манон съобрази да сграбчи седлото, да го стисне с всички сили, преди вятърът да я е откъснал от него.
Както падаха стремглаво и въздушният поток носеше кръвта на Абраксос нагоре, в следващия момент уивърнът разпери широко криле, направи рязък вираж и се заиздига в небето. Закрепи се достатъчно във въздуха, че Манон да преметне крак през седлото и да се настани, закопчавайки каишите, преди да се завърти, за да провери какво се случва зад нея. Кой ги беше спасил.
Не беше Астерин.
Не беше никоя от Тринайсетте.
А Петра Синьокръвна.
Зад наследницата на вещерския клан, вплетени в бой с моратския въздушен легион, прокраднал се в небесното сражение отнякъде високо над облаците, бяха Железни зъби.
Стотици.
Стотици вещици от Железни зъби и уивърните им се сблъскаха със собствените си сили.
Петра и Искра се откъснаха една от друга и наследницата на Синьокръвните полетя към Манон, докато Абраксос се бореше да остане във въздуха.
Въпреки воя на вятъра и шумното сражение Манон чу Петра да казва:
- За по-добър свят!
Манон се почувства лишена от думи. Ето защо погледна към крепостните стени, към отряда войници, опитващи да проникнат в града през желязната решетка на реката.
- Стените...
- Върви! - Петра посочи Искра, която бе застинала във въздуха и гледаше смаяно сражението. Неподчинение, толкова немислимо, че мнозина от моратските вещици изглеждаха също толкова стъписани. Петра сбърчи устни и железните ѝ зъби проблеснаха на воднистата слънчева светлина. - Тя е моя.
Погледът на Манон прескочи няколко пъти между крепостните стени и Искра, спирайки върху водачката на Жълтоногите. Две армии срещу една. Несъмнено щяха да я сразят...
- Върви! - изръмжа ѝ Петра. Манон отново се поколеба и наследницата на Синьокръвните добави просто: - Заради Кийли.
Заради уивърна, който Петра бе обичала така, както Манон обичаше Абраксос. Който се бе борил за нея до сетен дъх, убит накрая от мъжкаря на Искра.
Манон кимна.
- Нека Мракът бъде с теб!
Абраксос полетя към стената с изнемощели криле и неравномерен дъх.
Трябваше да си почине, да го прегледа лечителка...
Манон надникна назад тъкмо когато Петра връхлиташе Искра.
Двете наследници се сблъскаха наново и уивърните им се понесоха към земята с преплетени нокти.
Манон вече не можеше да се върне, дори и да искаше.
Уивърните се оттласкваха един от друг и със съвършени остри маневри във въздуха се срещаха отново, издигайки се в небето със свирепо размахани опашки и сключени нокти.
Вплетени в безмилостна битка, те извисяваха Искра и Петра все повече и повече. Нагоре през небесното стълкновение, през крочанки и Железни зъби, през облаците...
Като съревнование, като пародия на любовния танц на уивърните, когато се издигаха възможно най-високо в небето, а после се устремяваха към земята, вплетени ведно.
Железни зъби прекъснаха боя. Крочанките застинаха във въздуха. Дори моратските войници на бойното поле вдигнаха погледи.
Двете наследници се извисяваха още и още, и още. А като достигнаха точка, в която дори уивърните не успяваха да поемат достатъчно въздух в дробовете си, зверовете прибраха криле до телата си, сключиха нокти и полетяха към земята с главите надолу.
Манон забеляза капана преди Искра.