Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Сега единствено пепел се сипеше към земята.
Гласът на Лизандра пресекна. Кулата продължи по пътя си. Право и напред към Оринт.
- Ще взривят града.
***
С окъпани в кръвта на Абраксос ръце, Манон стоеше и гледаше към бойното поле. Гледаше към небето, където допреди миг се бяха сражавали вещици от Железни зъби и крочанки.
Думите на баба ѝ за вещерските кули се оказваха верни.
И не Калтейн бе захранила унищожителния удар с тъмния си огън, а вещици от Железни зъби.
Млади вещици, пожелали да се жертват. Изпълнили Отдаването, скачайки в облицованите с огледала дълбини на кулата.
Обикновено Отдаване би помело двайсет, трийсет вещици около нея. Дори повече, ако беше по-възрастна и по-могъща.
Но Отдаване, подсилено от мощта на вещерските огледала... Само с един такъв удар можеха да превърнат двореца в руини. С втория, най-много с третия Оринт щеше да сподели участта му.
Вещици от Железни зъби образуваха защитна стена около кулата, недопускайки до нея нито крочанки, нито сестрите си отцепнички.
Шепа крочанки понечиха да проникнат през живата стена.
Загърнатите им в червени пелерини тела заваляха от небето на парчета.
Петра, вече в компанията на сестринството си, също пробва да достигне кулата. Да я обезвреди.
Ала ги възпря рояк Железни зъби.
Кулата продължи към крепостните стени. Приближаваше се все повече и повече.
До броени минути дворецът щеше да попадне в обсега ѝ. И пагубният ѝ лъч щеше да изтрие армията им, последната им съпротивителна сила от лицето на земята.
Никой нямаше да оцелее. Нямаше да имат втори шанс.
Манон се извърна към Астерин и прошепна:
- Нужен ми е уивърн.
Втората ѝ впери смаян поглед в нея.
Манон повтори:
- Нужен ми е уивърн.
Абраксос не беше в състояние да лети. И нямаше да може в близките часове или дни...
Едион Ашривер изграчи:
- Никой не може да проникне през стената на Железни зъби.
- Аз мога - възропта Манон. После посочи хамелеонката. - А ти можеш да ме пренесеш дотам.
- Не! - озъби се Едион.
Лизандра поклати глава с притъмнели от тъга и отчаяние зелени очи.
- Не мога... магията ми е изцедена до последно. Ако имам един час...
- Имаме пет минути - прекъсна я Манон и се завъртя към Тринайсетте. - Обучавали сме се за това. Да разбиваме вражески редици. Можем да проникнем през стената. Да срутим кулата.
Вещиците се спогледаха. Сякаш проведоха безмълвен разговор и постигнаха съгласие.
Тринайсетте тръгнаха към уивърните си. Минавайки покрай Манон, Сорел стисна рамото ѝ, а след това яхна уивърна си. Само Астерин остана.
Втората ѝ, нейна братовчедка и приятелка, се усмихна с блеснали като звезди очи.
- Живей, Манон.
Манон примигна недоумяващо.
Астерин се усмихна още по-широко, целуна я по челото и прошушна отново:
- Живей!
Ударът дойде съвсем изневиделица.
Удар право в корема, толкова силен и точен, че изкара въздуха ѝ. Повали я на колене.
Още се мъчеше да си поеме дъх, да с изправи, когато Астерин яхна синята си женска и хвана поводите ѝ.
- Отведи народа ни у дома, Манон!
В този момент Манон проумя какво смятаха да сторят.
Пак опита да се изправи, но краката не ѝ се подчиниха, цялото ѝ тяло не ѝ се подчини.
- Не - простена дрезгаво.
Но Астерин и Тринайсетте вече летяха.
Вече образуваха бойна формация - таранът, с чиято помощ бяха разгромили толкова врагове, се устремяваше към бойното поле. Към приближаващата вещерска кула.
Манон се домогна до ръба на парапета и го използва за опора, за да се изправи. После се облегна задъхано на камъните, мъчейки се да напълни дробовете си с въздух, за да намери начин да излети след тях, да открадне метлата на някоя крочанка...
Наоколо обаче нямаше вещици. Нямаше метли. Абраксос
още лежеше в безсъзнание.
Манон долови смътно, че хамелеонката, принц Едион и лорд Рен я доближиха, че над двореца, над града, над крепостните стени се възцари гробна тишина.
Всички гледаха как вещерската кула носи бавно гибелта им.
Как Тринайсетте летят към нея, опълчвайки се на вятъра и смъртта.
Защитната стена на Железни зъби се издигаше пред кулата, заприщвайки пътя им.
Сто срещу дванайсет.
Кулата вече наближаваше достатъчно, че Манон да съзре как млада вещица в черна роба пристъпва към кухата ѝ вътрешност.
Към бабата на Манон, посочила тъмната бездна надолу. Тринайсетте дори не се поколебаха, достигайки врага.
Манон толкова силно впи пръсти в камъните, че железните ѝ нокти се пропукаха. И заклати безпомощно глава, докато нещо в гърдите ѝ се пръсваше на парчета.