Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Изведнъж стържещият стоманен глас извика:
— Предателство! Предателство!
Ако в живота на султан Сюлейман имаше дума, която той никога не би искал да чуе, това беше „предателство“.
Потръпна от страх.
— Какво?
Стърженето на стомана, което от вик се превърна в шепот, продължи, докато жената се гърчеше на земята.
— Предателство, предателство… Този дом е омърсен от предателството на син.
Падишахът вече не издържа.
— Какво! Дявол да я вземе, какво говори тази проклета магьосница! Той изхвърча от мястото си, обхванат от ужас и гняв. Изтръска кафтана си, като че искаше да се отърве от злокобните бели очи на жената, втренчени в него.
— Махни оттук тази вещица — извика той на Хюрем. — Да потъне в Ада. Веднага, веднага! Не искам да чувам повече този глас!
Без да чака да бъде отведена, жената сама стана и излезе.
И пиесата беше невероятна, и участващите в нея. Бе оставила силно впечатление. Всичко бе станало, както Хюрем искаше и очакваше. Тя добре знаеше, че Сюлейман беше мнителен, но трябваше някой друг да посее в главата му семената на съмнението. Например някой, който носи новини от миналото и бъдещето. Някой злокобен и страшен.
Всъщност планът беше прост. Врачката Джанфеда, която се появи внезапно, бе наета срещу заплащане. Дори репликите ѝ бяха измислени предварително и тя ги бе наизустила. Твърдението, че Михримах ще роди момиче, беше лъжа, в която се разчиташе на шанса. Ако се сбъднеше, щеше да се отдаде на това, че жената е добра врачка, а ако не се сбъднеше, щеше да бъде забравена. И болките в краката бяха предположение. Кого не го боляха ръцете и краката? Хюрем реши, че със сигурност и султана го болеше нещо. После прислужничката на име Дилруба бе придумана, за да измисли историята за „джиновете на гледачката, които намерили изгубения ѝ баща“. И двете нямаха представа каква беше целта на това представление. Малките лъжи трябваше да накарат Сюлейман да повярва. Истински важното беше да се втълпи на падишаха идеята: „Мустафа е опасен“.
Бе възложено на Черния Джафер да разпространи из Истанбул колко добра врачка е Джанфеда. Достатъчно беше да посети еснафа на Капалъ чаршъ за една-две седмици. Всички чуха историята от Джафер и я разказаха на жените си и така слухът се разнесе на вълни. Не минаха и няколко месеца и на вратата на Джанфеда започнаха да се редят на опашка хора, които искаха да видят миналото и най-вече бъдещето си. Дори и Хатидже, вдовицата на Ибрахим паша, постоянно повтаряше: „Да повикаме тази жена“, вероятно надявайки се отново да ѝ излезе късметът.
Най-накрая славата ѝ достигна до ушите на Сюлейман.
Хюрем бе запазила представлението пред падишаха за последно. Ако беше убедително, тогава вече щеше да дойде ред на Рюстем, който да задейства плана за отнемането на престола и погубването на сина на Гюлбахар. Хюрем щеше да каже на зет си:
— Хайде, покажи ни, Рюстем ага! Как събираш звездите. Нека видим как ще сложиш короната на главата на Баязид.
А ако Сюлейман не повярваше, щеше да се наложи съпругата му да започне да крои планове отначало.
Но когато султанът избяга, обхванат от паника, стана ясно, че Джанфеда добре е изиграла ролята си.
Докато майката и дъщерята безмълвно гледаха след падишаха, Хюрем тържествуваше. Ако тя му беше споменала, щеше да отвърне, женска злоба. Хайде сега, ако може, да изхвърли от главата си съмнението!
Беше дошло време обилно да полива и да се грижи кълновете на това съмнение да се разлистят. И отново бавно и с търпение.
Врачката Джанфеда изчезна внезапно, както беше се появила. Няколко дни се говореше, че жената е отишла при духовете. А тя се бе озовала в морето, под водата с един огромен камък, завързан за крака ѝ. А Дилруба вече беше пристигнала в двореца в Египет, където Хюрем я беше изпратила за отплата.
За султан Сюлейман останаха безсънните нощи. Щеше ли да му се случи онова, от което се страхуваше? Стоманеният глас постоянно отекваше в главата му. Предателство, предателство… Този дом е омърсен от синовно предателство! Дали разказваше за миналото, или предсказваше бъдещето? Този дворец наистина бе омърсен от предателство. Стените му бяха изцапани с кръвта на много убийства.