Хюрем. Московската наложница

— Тази болест опасна ли е?

Беше се опитал да потисне мнителността си и гласът му да прозвучи спокойно.

— Господарят ни не бива да се притеснява. Но…

Това „но“ побъркваше падишаха.

— Винаги ли трябва да прибавяш към думите си едно „но“? — изрева той. — Не можеш ли да говориш, без но, обаче и ама? Едно нещо или е опасно, или не е.

Изненадан от гнева, който го беше застигнал, Бедредин Мехмед Челеби запелтечи:

— Онова, което казвам, е, че тази болест е известна от много стари времена. Не би навредила на живота на господаря ни… — Мъжът замълча, покашля се и се опита да намери друга дума, за да не разяри султана, като отново каже „но“. После продължи: — И все пак, ако не се лекува, може да се получи инфекция. Болките ще се засилят. Ще изпитвате трудност да ходите и да се движите.

Какво повече от това? Сега онези, които твърдяха, че падишахът е остарял, щяха да се зарадват.

— Тази подагра ще ни прикове ли към леглото, Челеби? Този път гласът му беше мек.

Сюлейман бе съжалил, че се разкрещя на възрастния човек. Каква вина имаше той?

— Да пази Бог. В никакъв случай няма да стане подобно нещо. Уверявам ви. Какво да се стори, човешко е. Днес си добре, а утре…

Разбрал, че лекарят отново бе започнал да бръщолеви и ще го изкара извън нерви, султанът го прекъсна.

— Има ли лек за тази болест?

Челеби погледна към останалите лекари, които стояха зад него.

— И ние преди малко това обсъждахме. Разбира се, че има. Ще приготвим мехлеми, които ще ви се отразят добре. Редовно ще превързваме местата, където има болка, и ще се наложи да спазвате диета. Ще ядете често, но по малко. Господарят ни вече не пие вино или ракия. Това добре. Спрете киселото и соленото и не яжте много месо…

— Направо да беше казал, че ще отида в гроба, преди да умра.

Падишахът се беше опитал да придаде весел тон на гласа си, докато списъкът със забранени неща ставаше все по-дълъг, но притеснението и тъгата му се бяха отразили на лицето. Лекарите, изпълващи залата викнаха в един глас:

— Пепел ви на устата. Нека Бог дари с дълъг живот нашия султан.

— Има ли пречка да тръгнем на поход?

Проблемът стана ясен. Вече нямаше човек, който да не беше чул клюките от казармите.

— Няма никаква пречка, султане — веднага отговори той, опитвайки се да придаде сигурност на гласа си. — С Божията помощ господарят ни ще има още много славни походи начело на своите войници. Мехлемите, с които ще ви мажем, ще спрат болките ви.

Мехмед Челеби замълча смутено. Беше се разсеял и точно щеше да каже „но“, едва успя да се спре.

— Също така — продължи той — на Негово Величество господаря ще препоръчаме и горещата вода. Лечебните извори в Бурса ще му се отразят много добре.