Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Значи тази неудържима амбиция се е пропила в костите ни — изсумтя падишахът. — Дядо ми Баязид хан изпрати на смърт брат си Джем султан заради властта. А пък баща ми Селим хан предаде него в името на престола. И накара да бъдат убити братята му Ахмед и Коркуд. Значи съдбата сега ще ми изиграе същата зловеща шега, така ли? Синът ще бъде принуден да постъпи като дядото и бащата.
Сюлейман прогони тази мисъл от главата си:
— Не. Моят Мустафа е храбър. Не би сторил подобно нещо.
Вътрешният глас обаче се кикотеше.
— А дядо ти Баязид не беше ли храбър, шах Сюлейман? Ами баща ти — юнакът на юнаците? Не беше ли храбрец Селим хан, който се изправи сам срещу армия, която обстрелваше със стрели шатрата му?
— Разбира се, че беше — отговаряше Сюлейман, борейки се с гласа в главата си.
Но той не млъкваше:
— Селим не се посвени да удари плесник на стария си баща пред очите на войниците си. Дори не му беше достатъчно, че отне султаната от ръцете му. От страх да не се върне, той го изпроводи при заминаването му, като се надяваше да не го види повече. Дори и заточението не угаси жаждата за власт у него. Твоят храбър баща не уби ли своя баща? Не предаде ли на палача родните си братя?
— Не — крещеше ядосано султан Сюлейман в мислите си.
Никой не беше повярвал, че дядо му беше починал от естествена смърт, та той да го прави. Всички все още повтаряха, че Селим бе поръчал на гръцкия лекар, когото изпрати при баща си, да отрови стареца.
През онази нощ, докато Хюрем както винаги бе поставила глава на гърдите му и спеше, Сюлейман простена:
— За държавата. Каквото е станало, каквото е било сторено, какъвто и грях да е бил извършен, всичко е било в името на държавата.
Стържещата стомана се смя до сутринта.
— Добре, Сюлейман. И твоят принц, каквото и да направи, какъвто и грях да извърши, пак ще го стори за държавата.
LIX
Всички се радваха и празнуваха, когато Михримах султан роди момиче, но Сюлейман се изплаши. В сърцето му сякаш заблъскаха тъпани, когато му донесоха радостната вест. Той пое бебето и каза:
— Ти ще се казваш Айше Хюма шах.
После целуна новороденото и го погали. Обаче мисълта, че преди осем месеца проклетата врачка бе познала за дъщерята на Михримах, се заби като стрела в сърцето му. Ами другите предсказания? Дали и те щяха да се изпълнят?
И болките, които позна врачката, доста се бяха засилили. Особено пръстите на краката му. Сякаш щяха да се откъснат. Цялото му настроение се разваляше, щом почувстваше болка някъде, тъй като баща му Селим беше починал в нетърпими мъки заради един цирей на гърба. Сюлейман се страхуваше синът му да не е като дядо си, но дали сега самият той не приличаше на баща си? Щом циреят на гърба на Селим го беше погубил, да не би болките в палеца на крака да отнесат самия Сюлейман в гроба? Подобна кончина прилягаше ли на падишаха на света? Дори вече се случваше да се моли, вместо да умре но този начин, по-добре някоя стрела да промуши гърдите му по бойните полета.
Накрая болката победи срама. Заповяда да повикат главния лекар Бедредин Мехмед Челеби. Сюлейман сериозно се притесни, когато след дългия преглед докторът се отнесе в дълбоки мисли, поглаждайки брадата си.
— Какво има, Челеби, защо така си се замислил? Едва ли ще умрем, понеже ни боли палецът на крака.
Нямаше човек, който да не знае, че падишахът беше прекалено подозрителен. Възрастният човек веднага му отговори:
— Да пази Бог, не е нещо сериозно, султане!
Но знаеше, че е сериозно.
— Обаче — продума след това — е редно да покажем проблема и на другите лекари и заедно да преценим.
— Казваш, че не е сериозно, а искаш да се допиташ до всички лекари, Челеби. Да не би да е нещо лошо, което криеш от нас?
Главният лекар доста се потруди, докато убеди падишаха, че няма никаква сериозна болест. Накрая Сюлейман позволи да погледнат краката му. Шестимата мъже дълго време преглеждаха стъпалата, колената, лактите и китките му. Събраха се и започнаха да си шушукат някакви неразбираеми неща. Най-накрая главният лекар заключи:
— Султане, болестта ви не е нещо сериозно.
— Това го разбрахме. От какво страдаме? Тези болки развалят съня ни. Вече ни е трудно да си обуем ботуши. Какъв е лекът за тази болест?
Като прочисти гърлото си, Бедредин Мехмед Челеби се опита да спечели време, за да подреди думите в главата си.
— Слава Богу, падишахът ни е здрав. Но вече сте на петдесет години.