Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Чула, че тази жена говори с джинове[122], Дилруба отишла при нея. Разказала ѝ всичко. А после я попитала: Баща ми жив ли е, мъртъв ли е? Ако е жив, къде е? Говорещата с духове три дни изпълнявала ритуал за пророчески сън. После казала на Дилруба, че баща ѝ е отпътувал с флота на Хайредин паша към една страна, наречена Алжир. Там той паднал в плен. Но Хайредин спасил пленниците. Казала ѝ да го очаква и че завръщането на баща ѝ ще е скоро. Ти пак няма да повярваш, преди известно време Дилруба получила радостна вест от майка си. Баща ѝ се завърнал жив и здрав. Вярно, че му липсвал единият крак, но поне бил жив.
— И ти, като му разказа тези истории, украсявайки ги още повече, и самият султан Сюлейман пожела тази врачка да дойде, че да я види. Спомена ли, че си е изгубил един пръстен, поне него да намери?
— Изобщо не се случи така. Аз поисках разрешение от господаря ни да повикам врачката. — Хюрем изгледа строго дъщеря си. — Не да разбера как от такава умна жена като мен, която само от една дума разбира всичко, се пръкна дете като теб. Все още ли не схващаш, Михримах?
Всъщност момичето се досещаше, но не искаше да повярва. Когато Хюрем ѝ разкри какво е замислила, то зяпна от учудване.
— Съмнението е като бръшлян, Михримах — продължи Хюрем. — Днес ще го посадиш, за да порасне. Ще се увие навсякъде. Има нужда и от твоята помощ. Ако не искаш да оставим сина на Гюлбахар да грабне престола, помогни на майка си. Животът на всички ни зависи от това. Твоят, на нероденото ти дете, дори и на онзи мъж, съпруга ти. Ако Мустафа се възкачи на престола, няма да остави жив никого от нас.
Мълвата за „говорещата с духове“ бе обхванала Истанбул. Една нощ Хюрем бе повдигнала темата, сякаш бе нещо съвсем обикновено. Султан Сюлейман каза важно:
— Зная. И аз чух. Жената всичко познавала. Ако искаш, я повикай.
Приеха врачката и тя влезе, трепереща от страх и вълнение, ужасена, че ще припадне там, на място. Наум се проклинаше, че се бе съгласила да дойде. Докато коленичеше пред Сюлейман, непрекъснато си повтаряше, че алчността ѝ един ден ще я убие. До падишаха бяха жена му и дъщеря му.
Вдигна глава и погледна султан Сюлейман в очите, страхът ѝ още повече се засили. Джиновете не можеха да попречат на устата ѝ да пресъхне и на сърцето ѝ да бие лудо от страх. Ако не беше насърчаващият поглед на Хюрем, вероятно страхът на жената щеше да прелее и тя да припадне.
— Преминавала си отвъд в света на джиновете, така ли?
Какво се отговаряше на такъв въпрос? Опита се да преглътне, но не успя. Думите изчезнаха в гърлото ѝ. Падишахът прие това мълчание като потвърждение.
— Добре — продължи той. — Не знаеш ли, че магьосничеството е грях?
За този въпрос беше инструктирана. Трябваше да каже заучените реплики.
— Грях е, при това голям.
— Щом знаеш, защо практикуваш магьосничество?
Джанфеда изведнъж вдигна двете си ръце.
— Шшшт!
Падишахът, който изобщо не беше свикнал да го прекъсват, се обърка от този шепот, приличащ на съскане на змия. Бе чул звука, но устните на жената не бяха помръднали. Стори му се, че очите на Джанфеда смениха цвета си. Сега в тях се беше наместила една злокобна, смразяваща белота. Погледът ѝ сякаш премина през Сюлейман. Като че ли гледаше нещо зад него, което той не бе забелязал. Падишахът неволно се обърна и погледна назад. Разбира се, нямаше нищо друго освен огромни възглавници и стени, покрити с порцелан. Настръхна. Загледа се в Хюрем. И жена му беше обхваната от същото безпокойство.
— Аз не съм магьосницааа…
Гласът беше странен, не приличаше на човешки. Сякаш две саби се триеха една в друга. Пък и устните на жената изобщо не бяха помръднали. Гласът, наподобяващ стържене на стомана, продължи:
— Аз съм вестоносееец… Тези мои очи виждат и миналото, гледат и в бъдещето.
Вече беше сигурен. Устните на жената не мърдаха. Тогава как говореше? Когато проточваше последните срички, гласът съвсем загрубяваше. Сюлейман съжали, че позволи на Хюрем да я повика. И все пак изпъчи гърди, за да не се забележи страхът, който беше започнал да нараства в него.
— Всеки знае миналото, но кой е успял да види бъдещето, че ти да съзреш в него.
Ръката на жената започна да удря във въздуха. Стоманеното стържене изрече:
— Шшшт! Ще се изненадаааш!
Главата на врачката започна силно да се тресе. Треперенето продължаваше към тялото, Хюрем султан прошепна:
— Недейте, ще ядосате духовете, господарю. Не виждате ли? Жена премина отвъд. Говори ни с гласа на джиновете.
122
Духове в исляма (бел, пр.).