Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Това, че падишахът остави престола не на Мустафа, а на своя зет, много зарадва Хюрем. Ако беше направил обратното, щеше да стане ясно, че пророчеството на гадателката е изгубило своето влияние, а Хюрем никак не искаше това да се случи. Нощта, преди да тръгнат за Бурса, тя опря главата си на гърдите на Сюлейман и прошепна:
— Ваше Величество, султане мой.
Щом започна да гали брадата му, значи жена му бе намислила нещо. Дори не я попита. Тя така или иначе щеше да му каже.
— Дали постъпваме правилно, като поверяваме Истанбул на Рюстем?
Сюлейман беше свикнал жена му да го смайва с въпросите си, но не можа да прикрие изумлението си.
— Какво?
— Моля ви, не се ядосвайте. Какво разбира вашата робиня Хюрем от държавните дела, но мисълта ѝ е в здравето на съпруга ѝ. Заради това се безпокоя. Не мога да крия какво мисля и така ми се изплъзва от устата.
— Кажи тогава, Хюрем султан. Каква е твоята тревога?
— Рюстем е умен, съобразителен, знае как да управлява. Но все пак той отскоро е велик везир. Дали да не повикаме нашия принц Мустафа хан от Амасия? Не е ли по-правилно, докато сме в Бурса, принцът ни да се грижи за държавата ви?
Падишахът се зачуди как тази жена успяваше да го изненадва толкова всеки път. Знаеше, че Хюрем мрази Гюлбахар. Обаче не отделяше нейния син от своите. От устата ѝ не беше чул и една дума против Мустафа. Безброй пъти се бе питал, след като тримата ѝ принцове чакат ред за престола, Хюрем не трябва ли да се опитва да злепостави Мустафа? Ако беше Гюлбахар, щеше да направи точно това, щеше да нарича всякак синовете на Хюрем. Но от устата на съпругата му не излизаха други думи освен „храбрият ми принц“.
Докато преценяваше въпроса на жена си, Сюлейман си помисли, че тя наистина не разбира от държавните дела. В противен случай щеше да забележи, че „храбрият Мустафа“ бе започнал да става опасен. На всичкото отгоре със собствените си уши бе чула онова проклето предсказание.
Да не би съпругата му да беше изтълкувала думите на гледачката не като насочени към бъдещето, а като слова за миналото? Лично той ѝ разказа какво бе причинил баща му на дядо му. И тя сигурно е решила, че когато Джанфеда спомена за предателство, е имала предвид тези събития. Ако знае, че войниците съвсем открито приказват, че на тях им трябва Мустафа хан, тогава в никакъв случай нямаше да го попита защо не му повери престола.
Падишахът си мислеше колко наивно и невинно е сърцето на Хюрем, погали косите ѝ и отвърна:
— Не. Нека принцът остане в санджака в Амасия да си върши задълженията. Можем да поверим Истанбул на своя зет. В наше отсъствие ще добие яснота за държавните дела.
Хюрем тръгна на път със спокойна душа. Значи съмнението все още го човъркаше. Това беше добра новина.
Когато двамата останаха насаме във великолепния конак сред гората, наподобяваща зелено море, за известно време Хюрем се опита да се откъсне от мислите си. Правеше всичко възможно, за да накара султана да се чувства добре. Дори не си беше представяла, че може да се случи подобно нещо. Заедно се къпеха в лечебните извори, пиеха от минералните води. Хюрем не оставяше нищо на прислужниците. Лично тя се грижеше за храната и напитките на султана. Падишахът вече не ядеше много тежка храна, месо и пържено, но Хюрем сама подреждаше масата. След вечеря или обгръщаше закръгления уд, или пък слагаше кануна върху коленете си и пееше най-любимите песни на съпруга си.
Сюлейман се унасяше от този вълшебен глас. Изчезваха и страхът, и тревогата. Съпругата му все още беше красива и жизнена. Очите и усмивката ѝ все още бяха така обаятелни, както през първия ден, когато я съзря сред наложниците. И този прочувствен глас, на който не можеше да се насити и който го пленяваше и го отнасяше в светове, където не съществуваха страх, мъка, болест, грижа, предателство и старост.
След толкова години, през които слагаше глава на една възглавница със Сюлейман, Хюрем за първи път се чувстваше свободна и щастлива. Живееха като обикновени хора. Разхождаха се в полите на Улудаг[124], хванати за ръка. Един път стигнаха чак до равнината Йенишехир, яздейки конете си. Гледаха върховете на подобните на крепост остри скали в Биледжик, извисяващи се към небето, сякаш се молеха. Сюлейман не можеше да откъсне очи от стръмните склонове.
124
Планина в Мала Азия, вилает Бурса (бел, пр.).