Хюрем. Московската наложница

С мъка разказа на Тачам, че момичето, което бе приел за своя дъщеря, имаше близост с друга жена и че дворецът кънти от клюки. И двамата изпитваха срам от това. Казахът беше изслушал цялата история, без да вдигне глава.

— Лесно е да се справим, но да знаеш, че Хюрем ханъм много ще се натъжи — каза Джафер.

Тачам троснато отвърна нещо, което чернокожият мъж не очакваше:

— Нека се натъжи!

В гласа му се долавяше непоколебимостта на баща, който наказва своята съгрешила дъщеря, за да я предпази от по-големи беди.

— По-добре е днес да се натъжи, отколкото утре да съжалява, когато ѝ надянат въжето за назидание.

— Значи това е решението. Не смеех да предприема нищо, без да се допитам до теб.

— Добре стори.

Усетил, че мъжът се срамува да вдигне глава и да го погледне в очите, Джафер се изправи нервно.

— Решил ли си как ще го извършиш?

Мъжът не го гледаше и затова не видя, но Джафер кимна утвърдително с глава.

— Както миналия път. Тихо. Без да се мъчи. Бързо и решително. Тачам имаше предвид смъртта на Фредерик, за която Джафер му беше разказал преди години. По лицето на Джафер се появи странно изражение.

— Но този път ситуацията е друга, храбрецо Ноян. На всичкото отгоре това е жена. Не мога да ѝ счупя врата. Смъртта не бива да буди подозрения.

— Добре — каза старецът. — Утре не идвай тук. След вечерния езан ме чакай на обичайното място. Ще ти донеса нужното.

На следващата вечер Джафер взе от ръцете на Тачам Ноян смъртта, която нямаше да събуди подозрения, и се изгуби в мрака.

След два дни прислужничките изтичаха при Хюрем разплакани.

— Султанке, султанке!..

Хюрем отначало не можа да разбере каква беше тази суматоха. Но когато видя ужаса в очите на момичетата, подскочи от мястото си.

— Какво има? Само да не са принцовете ми…

Замалко щеше да припадне, когато една помощница падна в краката ѝ и проплака:

— Съболезнования!

— Не — извика Хюрем. — Не мога да преживея още една загуба след Мехмед.

— Семиха ханъм е починала.

Дали защото очакваше по-лоша новина, Хюрем си отдъхна, сякаш се беше спасила от капан.

Първото чувство, което потрепна в душата ѝ, не беше по-различно.

„Спаси се, Хюрем — ликуваше вътрешният ѝ глас. — Спаси се!“ Реакцията ѝ я засрами.

Сред сновящата насам-натам тълпа за момент се срещнаха очи в очи с Мерзука. Когато момичето отклони погледа си, Хюрем моментално разбра всичко. Татарката я бе наранила дълбоко, но я беше спасила от позора. И не само нея. Също така и принцовете ѝ. Както и мечтите ѝ, надеждите и короната, и трона, които Хюрем вече чувстваше толкова близки, че почти можеше да ги хване. И Мерзука разбра, че господарката ѝ се досети. Двете близки спътнички се прегърнаха мислено.