Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Докато падишахът си мислеше, че това може да е само глас на дух, Хюрем попита:
— Уважаеми, имаш ли някаква новина за нас?
Султан Сюлейман изсумтя: „Този, който Хюрем нарича уважаем, сигурно ще е джин“.
В напрегнатата тишина, която обгръщаше стаята, жената потрепери още малко и после бавно се успокои. Като че ли се върна при султан Сюлейман от отвъдния свят, в който се беше отнесла.
— Няма — отсече тя.
Колко нормален беше гласът ѝ сега… При това този път устните на жената бяха помръднали.
— Защо, како Джанфеда? — Хюрем бе попитала, сякаш се извиняваше.
Без да отделя от падишаха очите си, вече върнали нормалния си вид, тя пак отсече:
— Джиновете се ядосаха. Съмнението ги разгневи.
— Разбира се, че ще се ядосат, ако толкова ги разпитват.
Михримах султан за първи път се бе намесила с компетентно мнение. Освен това не пропусна да погледне укорително към баща си.
Хюрем потвърди думите на дъщеря си с кимане, прошепна:
— Получи се недоразумение. Кой не би повярвал на духовете, че ние да се съмняваме? Няма ли начин да се избавим от гнева на уважаемите, како Джанфеда?
Мълчание...
Очите на жената се бяха заковали върху падишаха. Тя едва ли се досещаше, но в момента падишахът си мислеше дали да остави тази измамница на палача, или сам да стане и да погуби нечистата ѝ душа.
— Може би — каза жената, без да отделя погледа си от Сюлейман. — Ако не усетят съмнение наоколо, може би ще дойдат и ще дадат отговор.
Ръцете отново се вдигнаха във въздуха. Жената остана така за момент и очите ѝ бавно започнаха да се обръщат. Онази зловеща смразяваща белота отново се намести в тях. Вече цялото ѝ тяло се тресеше. Султан Сюлейман усети, че му става студено, макар че в огнището пращеше огън.
Пак се чу онзи стоманен глас:
— Питай!
Беше още по-неприятен отпреди. Устните на жената отново не мърдаха. Падишахът вече беше съвсем сигурен, че гласът не излизаше от тази жена. Хюрем и Михримах се бяха вкопчили една в друга. Не разбра дали беше уплашен, защото отново чу този глас, или защото видя ужаса по лицата на жените, но Сюлейман усети, че космите му настръхват.
— Уважаеми, прости ни — промърмори Хюрем. — Не искахме да ви ядосаме. Единствената ни мисъл е за здравето на Негово Величество султана и нашите деца…
— Питай! — Стоманеното стържене прекъсна думите ѝ.
Вероятно джинът се беше ядосал, че и Хюрем говори прекалено много. Този път тя каза накратко:
— Падишахът ми в добро здраве ли е?
За момент настъпи мълчание и веднага след това се чу стърженето на стомана, придружено от тресенето на врачката.
— Има болки. Ръцете и краката го болят. Коленете, лактите…
Сега падишахът слушаше внимателно. Защото беше вярно.
— Но най-много го измъчват краката.
Сюлейман все още не бе казал дори и на главния лекар за болките си, които го будеха от сън нощем.
— Дъщеря ти е трудна — продължи сега стоманеното стържене. — Ще роди момиче. Кръстете я Айше.
Хюрем прегърна дъщеря си. Михримах бе запушила устата си, за да не извика от щастие. Никой не беше казал на Сюлейман, че дъщеря му е бременна. Хюрем видя въпросителния му поглед и очите ѝ отговориха: „И аз не знаех“. Но бяха изминали десет дни, откакто бе научила.
Очевидно гневът на джина бе отминал. Продължавайки да се тресе, жената отговори на много въпроси на съпругата и дъщерята на падишаха. И всеки път от Хюрем и Михримах се чуваше учуден шепот. Падишахът можеше да се закълне, че доста неща бяха верни. Например Михримах от доста дни все повтаряше, че не може да си намери перлената огърлица, която Рюстем ѝ беше сложил, когато за първи път видя лицето ѝ след сватбата. Беше ѝ обяснено къде се намира. Дъщеря му развълнувана отиде и се върна доволна. А в ръцете си държеше загубената огърлица.
Търпението на Хюрем се изчерпваше. След толкова много доказателства вече и падишахът трябваше да попита нещо. Ако не зададеше очаквания въпрос, цялото това представление, с организацията на което се бе занимавала с месеци, щеше да отиде нахалост. Тогава Хюрем щеше да се окаже принудена да го направи. А това изобщо не ѝ се искаше. Сюлейман щеше да се усъмни във въпроса също толкова, колкото и в отговора.
Точно когато Хюрем си мислеше, че вече не може да продължава да разпитва, падишахът прочисти шумно гърлото си:
— За мен няма ли новини?
Въпреки цялата обстановка, която трите жени с общи усилия бяха създали, в гласа на падишаха имаше насмешка. Но те не обърнаха внимание. Вече беше време за последната сцена. Тялото на гадателката се разтресе от силни конвулсии. Жената се свлече в краката на султана. Когато понечи да хване полите му с отворените си шепи, които сякаш искаха да уловят нещо във въздуха, Сюлейман смутено се опита да се изправи. Очите, в които не се виждаше друго освен зловещото бяло, все още бяха обърнати към него.