Хюрем. Московската наложница

Дори срещите с посланиците подлежаха на заплащане. Големината на подкупа варираше в зависимост от страната на посланика. Рушветът, който се заплащаше от идващите от страни, подчинени на султан Сюлейман, беше различен от този за посланиците на страните, враждуващи с Османската империя. Например ако посланиците на Карл V или шах Тахмасп започнеха да упорстват, че задължително се налага да се срещнат със султан Сюлейман, трябваше да платят цяло съкровище на Рюстем паша. Дори когато Мехмед Соколович казваше на всички: „Хубаво ще е да станем бейлербей на Румелия, че да служим добре на господаря си“, великият везир му беше смигнал пред везирите и пашите:

— Лесно е, но е скъпо.

Сюлейман беше информиран, че великият везир не прави и крачка без подкуп, но не предприемаше нищо, освен да казва:

— Гледай само каква срамота!

Още от момента, в който повярва, че най-довереният му човек — Ибрахим паша, крои свалянето му от престола, падишахът живееше със страх от измяна. Дали предател или крадец? Според него второто бе по-безопасно. Един ден щеше да отсече и да изхвърли тази дълга ръка. Но за изменника не беше ясно кога ще устрои засада. А и сега Сюлейман мислеше повече за принц Мустафа, отколкото за Рюстем. Любовта на войниците към престолонаследника го караше да се гордее. Но повече го притесняваше.

Докато си шепнеше нещо на ухо с майка си в розовата градина онзи ден, Михримах султан изведнъж извика:

— Какво?!

В последния момент затули уста с ръка, за да не чуят помощниците. Хюрем я смъмри.

— Повикала си врачка за баща ми? — попита смаяна Михримах.

— Как аз ще я викам, дъще — усмихна се палаво Хюрем. — Негово Величество султанът изяви желание.

Момичето погледна майка си в очите.

— И ти нямаш никакъв пръст в това той да изпита подобно желание? — каза с многозначителен глас.

— Разбира се, че му казах някои неща. Разправих му, каквото съм чула. Пък и защо да не го кажа? Жената познавала всичко. Виждала бъдещето. Съпругата на Шевкет паша ми разказа и се закле, че е истина. Жената ѝ казала, че след известно време ще изнасят покойник от дома ѝ. Шевкет паша, който беше мъж като планина, почина на третата седмица.

Михримах не вярваше на думите на майка си. Но много се учуди, че баща ѝ бе повярвал. Да не би самият Сюлейман да седне и да разговаря с врачка!

— Щом загубиш нещо, жената го намирала моментално. Нали знаеш нашата Дилруба?

— Онова, египетското момиче ли?

— Аха. Бащата на момичето отишъл на война. Отишъл, но там останал. Повече не получили вести от него. Никой не знаел дали е жив или мъртъв.

Хюрем не обърна внимание на прикритата подигравка в гласа на дъщеря си:

— Иии… После какво?

Упорито продължи да разказва: